Обичай ме тайно,
усмихвай се скришно,
за миг забрави
за всичко предишно.
На всяко начало ...

ЕДИН ДЕН НА ПРИПЕК
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...

Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...

Композитор и Изпълнител:
Иван Дракалиев
25/04/2023
г.Москва
РФ

„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...

Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта ...

Еволюция
Мъж сякаш във витрина взира се,
на възраст средна, с бастун, без очи.
Уж тъмно е за него всичко наоколо,
а вижда той и през затворени врати. ...

Цветя заради мен недей убива!
Да не повяхва красота заради измамен жест!
Няма да ме впечатлиш дори с розата любима,
и не, не е игра това, не е забавен тест.
Принцеса съм, нима пък не е ясно? ...

Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Четвърта част
Когато стана осем вечерта, Велка започна да се притеснява. Мария закъсняваше за вечеря. Щеше да ѝ се скара, за да ѝ я ясно, че така не може. Или ще си идва преди мръкнало, или няма да излиза. Наум четеше вестник на кревата, а тя в мрачно мъ ...

Пожар. Залитане.
И в миг политане.
Две здраво стиснати ръце.
Снагата струна е,
от ритъм луда е. ...

Мечтите ми са като птица,
разперила крила за полет.
Но всяка чака, кацнала на жица
да види истинската пролет.
Защото пролетта е сила, ...

Предателството ли Те прикова
Или Верността?
Нима човек способен е
да убие Бог?
Нима за Бог възможно Е ...

Червеното лале в градината отвори очи от дългата зимна дрямка. Небето бе мрачно и тъжно. Сивотата погълна цветовете на пролетта. Бяла пелена се спусна над короните на дърветата. Малката праскова зъзнеше от сутрешния хлад. Изглеждаше тъжна и самотна в нежната си розова премяна. Врабчето трепереше на ...

Колежката Делчева или Пъстротата на живота...5
Понеделник сутрин, отрупан със задачи, сякаш два дни са се набирали на куп.
Около обяд звъни Лили
- Какво правиш бе,... направо, вчерашната мацка ни хареса най-много от всичките дето ги водиш със себе си. Образована, културна жена, не я изпускай ей. Сти ...

Една безсънна нощ,
едни плачещи очи,
една душа ранена,
едно тяло безжизнено,
мисълта оплетена е във лъжи, ...

Вместо експроприация
на експроприаторите
стана експроприатори
на експроприацията.
Широки идеалисти - ...

- Така, така… Петър Матеев Сельов, от село Куртдере, пенсионер, доскоро директор на училището в селото, 72.годишен… Моля? Извинете, господине, но възрастта… И доскоро действащ директор?
- Господин съдия, напуснах системата заради процеса. Не е етично децата да имат директор човек, който е съден зара ...

Защо не влезеш?
Прав стоиш...
На масата
седни до мене.
Аз зная, всичко ...

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Във този сън постой!
Не ме буди... все още.
Обичам изгреви, но този ще проспя!
Във пълните с дъх на люляк нощи,
не е студено, просто съм сама. ...

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
и как - продължи ...

Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...

Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнал ...

Илюзия
Мъдрост, която съдържа"предмети" предполагаеми уравнение е - с едно неизвестно (поне).
Хората, твърдящи я, стават за земята нереални!
На земята те - просто не живеят!
В илюзията живеят-предпочитат. ...

Тя променена.
Той не бе.
Тя понесе цялата отрова.
Нейната самоличност той открадна.
Тя сложи края, ...

Жената вървеше след косача и събираше трева. Лицето ù под розовата памучна забрадка на виненочервени едри цветя беше почти невидимо – сбръчкано и кафяво, набраздено с пукнатини и обрасло със сребрист мъх като някоя напечена от /щях да кажа южното, но не!/ северозападното българско слънце скала. Също ...

Хайде агне печено,
с кожух навлечено,
да пийнем вино горчиво,
името на Георги нека да е живо!

За кой ли път, загубвах себе си в мъглата
онази същата... която носи ми тъга.
Която ме превръща в демон...
демона на любов една.
Гледам, всички аплодират, на крак ...

Светулка малка плаха,
оказа се, била заплаха
за някакви си светила,
затуй, че носи светлинка
и начаса я обвинили. ...

Ще чезне светлият ден,
скоро ще греят звезди.
Ще бъда аз успокоен,
ще свършат вси беди.
Прохлада ще усетя аз, ...

ГЛАВА 2
НЕЖЕЛАНА
Никога ли, не си ме искала, мамо?!
Та, хората се молят за рожбичка една!
А ти, мамо... родила си ме от веднъж! ...

Живот без драма, буря, ураган
е недокоснат камък от вълните.
Дори в коприна и сатен постлан,
не може да се слее със звездите.
Живееш го, но някак без мерак, ...

Все някога ще се забравят
и като пушек ще отлетят към небето -
първия родилен вик, първата крачка на детето.
Дядо Мраз, класната стая, стария чин,
първата целувка и цигарен дим. ...

Познавам красива древна жена,
тя здрава и силна изглежда,
Обича зелено да носи все тя,
а есента пременя се с пъстра одежда.
На възраст навярно е прехвърлила век, ...