Към детството си пак се връщам -
то винаги живее в мен:
със дядовата стара къща
и двора тих и подреден,
с усмивката добра на мама, ...

Поела болката от миналия ден,
една ожулена луна ме гледа.
Отвъд нощта е светлината,
но още е останало от нея
в полираните от росата листи ...

Ти си обещания ми празник!
Твоят дом сякаш няма врати.
Чувствата в мен са толкова разнообразни.
Колко си весела и топло колко струИ!
Говори кенарено-вълшебна симфония. ...

Приближих се към теб, без грим, с дрехи неогладени.
Погледнах те с чувство, не знам какво, не бях го досега изпитвала.
С копнеж в очите ти човърках, в тез очи тъй жалени,
и бавно мигах, да те видя на парцали.
Стискаше чанта, хубава, нова, чистичка, ...

Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...

Лято е и синьо е небето,
кристално и дълбоко...
Хоризонтът докосва морето,
красота на момиче синеоко.
На изгрев мечтае ...

Аз навярно нещо съм ти дала,
щом търсиш още мойте листопади.
И докато в тебе съм живяла,
май погубила съм твойта младост.
Ти твърдиш, че вече съм изтрита, ...

Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска, ...

Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума ...

От очите ми капеха бисери
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.
Химикалът тактуваше ритъма, ...

Обичам да гледам в очите ти,
през тях сякаш се докосвам до душата ти,
толкова тъга, толкова скрити чувства и неизречени слова.
Да поглеждам в тебе сякаш съм крадец на премълчани думи,
без глас научих се да разкъсвам тишината помежду ни. ...

От очите ще текне любов
във реките потънала нощно.
А сърцето ще обича до гроб
пак със същата сила и мощност.
От сълзите ще взема надежда, ...

Жестока бе последната им дума
Осъдиха на кладата жената...
Не стигнаха молбите като сума –
стовариха на клетата вината...
Линчуваха я, все едно престъпна... ...

Любов, доста банално звучи,
няма принцове и сбъднати мечти,
мит разказван само в приказки.
Днес принцът на твоите мечти
е мъж с много пари, ...

В Ада смокините са бели,
а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си. ...

Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учуди ...

В тишината душата ми се губи,
крещи от болка, но върви.
Върви и търси светлината,
плащайки с кървави сълзи.
От самота никога така не е ...

До моя съпруг :)
Делегира ми правата върху сметката -
да плащам ток, вода и телефон.
Затормози ми се нещо много клетката
и се успокоявам във варненския МОЛ. ...

Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...

Тая древна отрова на шега
във душата се влива.
Тя откликва.
Събужда се. Вече е жива.
И разливат се бавно, ...

Мисли
Като разпилени по пода листи,
безредни са моите мисли
и търся последната строфа,
не намирам, каква катастрофа. ...

Самотна вечер...
Ще я оцветя в зелено
със падаща пречистваща роса...
Ще бъдат капките
обнадеждаващи... ...

>>> безчувствени
>>> лица на лешояди
>>> наоколо пълзят
>>> само егото си
>>> искат да задоволят ...

Нощта бе ясна, шушнеха треви,
приказки разказваха елите.
И многогласна рапсодия тук се изви
под съпровода на щурците.
Луната се заслуша в хора. ...

Вътре в мен е глухо...
само едно неясно признание,
обречено на вечно мълчание...
Вътре в мен е тъмно...
само една бледа светлина, ...

Аз живея в мой свят,
(с мои закони).
Що ли ме слушате мене
(много балони)?
Как ли разбрахте за грешката ...

Вече не зная къде си,
нито с коя си.
Бързо сменяш ги,
това ти прави удоволствие, нали?
Вчера обаче те видях ...

Къде сте днес, Рицари с бели доспехи?
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... ...

ТИ ОТНОВО СИ ТУК, СПОМЕН МОЙ,
ПАК ДОЙДЕ КАТО ГОСТ НЕПОКАНЕН,
СПОМЕН ЧИСТ КАТО ЛЕТЕН ПОРОЙ,
ПАК СИ ТУК ТИ, МИРАЖ МОЙ ИЗМАМЕН.
С ТЕБЕ ИДВАТ ДВЕ ТИХИ ОЧИ, ...

Ти дойде...
Ти стоиш на прага пак,
същият си непроменен,
но липсва в теб онзи детски свян
и нежната усмивка на миловидното лице. ...

Мога да разкажа много за изстрадалото сърце...
то е като рицар на бойното поле,
за болката безпощадна, за любовта красива и млада...
за есенния дъжд, който лее кристални сълзи,
за бурите - стонове на отлитащи ята... ...

Да ми се случиш - като сляпата неделя.
Онази, многопразнична и бяла.
Със онези рози и дантели,
и с онази, слъчевоизгряла
радост. Дето ще ни води ...