Не така
Добре, щом искаш - изгуби ме!
Ала не ме загубвай като непотребна вещ,
като подарък ценен, но излишен,
или отдавна изгоряла свещ. ...

Изкушение -
стъпки, които проникват в белотата...
Ръка с изпъкнали вени,
втвърдени от усилие...
Дънер с тридесет кръга - ...

Мислите по теб летят безспир,
да ги възпирам не желая,
за да съм близо до теб
поне по този начин.
Липсваш ми, не разбра ли? ...

Като око на сова ме погледна
дискът на луната бледна.
В прозореца ми окото появи се,
като с пергел очертано,
сякаш от сребро изковано. ...

В днешното време на червЯци сити,
ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист?
С Изкуството си те забогатяха ли?
Ти помниш ли Вапцаров -"терориста",
осъден от народните предатели? ...

Добър вечер - нарекох те „Самота".
Добър вечер - приятелко моя.
Ти ме чакаш на чаша вода.
Как те мразя!
Всяка вечер само с теб да говоря. ...

Тя ме чака от вратата
да ме заговори.
Ситни стъпчици след мене.
Ситни думи рони.
Аз се мъча да остана ...

Страхът от самотата
Стоя, треперя в стаята сама,
страх ме е от самотата,
прекарвам пръсти аз през своята коса
и слушам как говори тишината!! ...

Нощта раздаде се отново
подари звездите и луната
вълните лекичко проплакват
не нарушават с нищо сетивата
Нощта ми да даде и една усмивка ...

Сама.
Тишина.
Притворени ресници.
Музиката ме люби.
Блажено отвръщам на ласката. ...

Николай и Юлия предпочетоха да не се намесват, а само ги слушаха. Болките на Анна и Андрей им бяха непознати и знаеха, че не могат да им помогнат, просто нямаха опит в това. А като че ли точно сега, в този момент те бяха изплували на повърхността и ако този разговор можеше да им помогне да се освобо ...

Когато те убият тъй жестоко
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда ...

Река да беше, бих те изплакала,
морето да влея във теб!
Слънце да беше, бих те докоснала,
бих те прибрала за ден!
Църква да беше, бих се помолила ...

Аз не съм ангел.
По човешки съм грешна.
Не хвърляй, моля, камъни по мен.
Мислиш ли, че ако често страдам,
ще грейне радост в твоя ден? ...

Живели някога на един остров всички чувства. Един ден обаче островът започнал да потъва и на чувствата им се наложило да напуснат острова. Всяко отплавало със своя кораб. Само Щедростта и Любовта упорствали да останат до последно. Когато разбрали, че вече всичко е изгубено, се огледали за помощ, но ...

Преплетохме свойте съдби,
съвсем за кратко, за миг.
С тези наши гладни души,
колко святост - споделения залък.
Още помня трохите любов ...

Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред дру ...

Тя го харесваше от девет месеца, но той дори не знаеше, че тя съществува. Като го виждаше всеки ден, сърцето и започваше да пее песента на опиянението, но въпреки чувствата си, тя знаеше, че никога няма да почувства неговите устни, да погледне пряко в неговите очи, да усети парфюма му. Заради него, ...

Нощта е толкова красива
с огромните си грейнали очи.
Луната е божествено щастлива,
усещам нежно лунните лъчи.
Ще тръгна аз по лунната пътека ...

> ПАК ПРЕСКАЧАТ СЕ В УМА МИ БЕЗКРАЙНИ ВЪПРОСИ
>
> И ОТНОВО СЕ ПИТАМ ТИ, ЖИВОТ, ЗА КАКВО СИ?
>
> И ОГЛЕЖДАМ СЕ ТРЕСКАВО СМИСЪЛ ТУК ДА ОТКРИЯ, ...

Противоречива и неразумна – такава съм.
Сама себе си най-често не разбирам.
Неразгадаема и променлива – признавам си.
И все пак – да остана такава избирам!
Да се люшкам сред мисли и избори, ...

Мечтата ми умря...
Но понякога в спомена се докосваме.
Небрежно се разминавахме (приживе) -
с малко тъга.
Но понякога - ...

Все още те търся
небрежно
по тъмните сенки
на времето...
Ръцете, болящи ...

ПРОВИНЕНИЕ, ВИНА, ВЪЗМЕЗДИЕ, ПРОШКА
Веднъж млад мъж поиска да му простя, но не каза за какво. Не го познавах, не знаех вината му. Той не пожела да ми я признае, но знаеше, че ме е наранил. Не искаше да ме погледне в очите, не искаше да ми каже с какво е виновен пред мен. Тогава какво искаше? Да му п ...

>> Зной във въздуха увисва,
>> птици в сенките се крият,
>> а до мен достига полъх
>> и от него цялата потръпвам -
>> не е вятър, ...

CIJA SI:
Ponovo si nocas mila
lagala da nisi bila s njim
- ja to osetim.
I ponovo su usne tvoje drhtale ...

Образ без звук -
глуха картина...
Тъга в сподавен крясък
стене...
Тиха агония, ...

Остави ме. Не идвай при мене.
В душата отдавна е празно.
Вътре е много студено,
по-ледно дори от омраза.
Върви си. Не искам утеха. ...

Разлюляха прозрачни чадъри медузите
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни ...

Ти властваш над мен,
ти ме подчиняваш.
Виновна съм единствено,
че ти позволявам.
Виновна, за това, че пак ...