На двора съм седнала, с писалка в ръка
под шарената сянка на лозата,
пиша своята нова творба,
вятърът тихо танцува с листата.
На клона провиснала старата люлка ...

„... Сърце, сърце,
ти за всичко си едно..."
Любовта ни лъжа ли е била?
Всички чувства в прахта - поругани?
Или просто това е сълза, ...

Пиши!!!
Не зяпай тъпия прозорец,
и подчертавай думите
със кръв,
увиснала зората се люлее ...

Идва Нощта, аз през сълзи тихо я посрещам.
Усмихва ми се тя: Защо плачеш? - пита зловещо.
Не плача... това са просто сълзи - отговарям й аз.
Плачеш и те боли... - прошепва ми загадъчно тя.
Откъде знаеш ти какво му е на моето сърце? ...

>
>
> *
>
> Клоните пламнаха ...

Тихо е. Светът сега е празен.
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече. ...

Няма друга на света
тъй обична на сърцето
да разпалва в мен страстта
и да ме отвежда в небитието.
Ти от огън си излята, ...

Ще обвия твоя ден с воал от рози,
a страхът ти ще затворя в сребърен кафез,
всички твои грижи и неволи
ще прогоня от съня ти още днес.
Ще залича всичката ти болка, ...

След раздялата
Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те” преди да стана „чужда”
и пурпурно небе над ничия земя. ...

Напразно се опитвам да си отговоря на този въпрос, отговорът винаги е - "Той е безценен." Но тази безценица ме плаши...
От много време насам (може би откакто се помя) винаги съм мечтала... мечтала... и за щастите винаги мечтите ми са се сбъдвали.
Звучи прекалено хубаво, нали?! Да, но е страшно, защо ...

Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...
твърденията ти са двусмислени и противоречиви.
В черупката си криеш се... излизаш в полумрак
и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...
Съзнанието ти е сиво, мухлясва от предубеждения... ...

Отново една казармена песен от лятото на 1983г., с която (и още други две) се явявахме на конкурс (свирех в казармения състав) по худ. самодейност на Гранични войски. Спечелихме сребърни медали. Една от другите две песни е "Кажи ми", която също присъства тук....
Записана е в Студио "Пайнер".

Тъжно е, призрачно тъжно,
тишината се стича на капки
от очите. Сънят се превръща
в бегъл спомен - отминало щастие.
Бяло е... ледено бяло, ...

Тлееща любов
Аз искам да те чувам,
аз искам да те виждам,
от никой не ревнувам,
на никой не завиждам, ...

Момичето...
то гледаше стената
Стена - свидетелка на много страх...
и сълзи...
И всичко... в миг ...

Среднощни къпания в сребристия блясък на луната по водната повърхност... След като слънцето тихо заспа, разливайки багри по нея, тя е пречистена, по-чиста от всякога, от шума на деня. Звездите са само декор за романтични изживявания. Най-красивата гледка е това лице, с мокрите кичури, очертаващи мек ...

Точно този миг
съм очаквала.
Да достигнеш
брега ми скалист.
Шепа пясък ...

Със кървав пръст чертая си съдбата,
зловеща карта, пълна със тъга
и кървава е днес сама душата,
обвита в тъмна, тегава мъгла.
И картата разраства се със болка, ...

... Покрай павилиона за закуски беше пълно с пластмасови чашки от кафе, празни бутилки от боза и куп мазни хартийки.
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...

Минало
Вървя напред, оглеждам се, но не Те виждам.
Спирам и обръшам се назад;
там, някъде далеч, лицето Ти съзирам,
но щом към Тебе тръгна, Ти потъваш в мрак. ...

Не искам да те обичам!
Не искам да те сънувам!
Не искам за теб да бленувам!
Не искам по теб да страдам!
Не искам да се самообвинявам! ...

Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.
Но аз все още живея, ...

Любов...
Дадох ти всичко, нали? Уплаши се! Скри се и така реши да живееш! Видя, че мога да те променя и се изненада от това... уплаши се! Реши, че животът на страхливец, живот без туптене е по-лесен, по-добър! А сега чувстваш ли се жив? Усещаш ли въздуха, навлизащ в теб или това за теб е ежедневие - ...

“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследване ...

Чичо Гошо рано стана.
Да се готви се захвана.
Изглади със ютията гореща.
Днес има важна бизнес-среща.
И обувките си лъсна, ...

има дни
когато всичко става безсмислено
има дни
когато цветовете изчезват
светът става черно-бял ...

Май е месецът, в който цари оживление и забава, защото тогава идват абитуриентските балове. Учениците цяла година чакат да дойде този момент, в който ще празнуват и ще плачат, че се разделят и тръгват по различни пътища. Пет години всички заедно прекарваха в учение и труд, за да заслужат накрая своя ...

Ти поиска ме - и твоя бях,
оставяйки всички чувства и мечти.
Но да бъда себе си, съжалявам, не успях!
Аз научена съм да обичам. Истински!
Всяка вечер тялото ми притежаваш, ...

Та...
Те.
Убиваха
и
продължават. ...

Отгръщах нежно, с мека длан пердето.
Рядичко. Със страх. Веднъж годишно.
Сред заглавия, сюжети и куплети -
сърцето ми избра да тлее скришом.
Какво ли виждах в старите завеси? ...

Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща ...

серийно производство на души
Серийно производство на души в един безумен свят
със етикет и кодов номер...
Надпреварват се по коловоза на живота
без очи, без състрадание, без да разбират... ...

Усмихната, прикрива се луната
зад облак от кирливи изпарения,
а ти отново бръснеш си краката -
задръстила си речното течение.
Проблясват лунно-жълтите ти зъби, ...

Прекрасна, неусетена
милувка.
И страстна, като края
на нощта.
Бясно преплетена ...

БИ ТРЯБВАЛО
Каква е
пълна,
кръглолика
днес ...

Какво виждаш толкова във мене,
обикновена съм и доверчива жена.
Не съм от тия светски примадони,
които някои мъже боготворят.
Не се обличам по последна мода, ...

Песенно капят, жълтеят листата,
глухо проскърцват сухите клони,
щом не опазихме само честта си,
даже в сърцата ни няма заслони.
Сякаш от старост линеят и къщите, ...