Исках половин сърце да ти оставя,
а другата част да бие в мен.
Исках да те обичам,
но същевремено и не съвсем.
Така планирах, исках половин сърце, ...

Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е з ...

Тя рипна от кревата и чорлава излезе на балкона.
Гурлите пълзяха по затворените ú очи, а кучетата даже не скимтеха.
Страшен тътен събуди обитателите на кроткия квартал... (не се чете, бел. на редактора).
Панелните обители се разтресоха в оргазмен гърч...
Ех, помисли си Тя, що и мен такъв гърч не ме ...

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...

Искаме суверенитет, достоен живот, искаме силна държава и един народ, чиято воля тежи, чийто глас се слуша в света. Това е участта на силните на тези, които сами определят съдбата си. А какво получаваме: мизерстващи и борещи се за оцеляване хора. Народ, изправен пред пропастта на анархията и бедност ...

В един миг от вечността ние ще стоим двама на брега,
морето ще бушува, също като чувствата в нашите души!
В един миг ще забравим всичко,
за един миг ще сме само аз и ти!
Две сърца в едно слети, две души в едно тяло приети. ...

Ти не разбра ли,
че аз съм Жена?!
Слаба съм,
но не и прекършена.
Когато съм с теб ...

Спомен от печална тяхна среща,
шепот от нечути ноти на любов.
Мелодия така зловеща,
обсебва го, превръща го във роб.
Сянка в тесен коридор, ...

Душа не ми остана вече.
Сърце не ми остави ти.
Сълзите ми се стичат по лицето
и шепна аз: "Къде си ти?"
Остави ме сама в мрака. ...

Don’t Say It’s Too Late
It doesn't take much to learn
when the bridges that you burn
Leave you stranded feeling alone
It doesn't take much to cry ...

Тръпка остра
душата изтрива.
Слънчева ласка
от усмивка тъжна
лицето възпира. ...

Ти тръгваш,
а поглед не обръщаш.
Нима забрави туй, което ти ми обеща?!
Колко дни, минути, часове...
Ти не се поколеба и ми отне!? ...

Анна бе притеснена от разигралата се пред очите ú сцена, нищо че не го показваше открито. Нямаше представа какви са били взаимоотношенията между двамата и не можеше да проумее как могат да прераснат в такава открита битка. Не разбираше и за какво. Не беше трудно да прозре мотивите на другата жена за ...

Ти питаш ме какво ще бъде после,
след нас, след края на света,
дали земята ще е пусто място,
или ще бъде по-добра?
Не можем да сме сигурни, но мисля, ...

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...

Аз съм дъждът и речните пръски,
аз съм пътник, устремил се със зов,
аз съм бурята, вятърът, слънцето,
и небе, и бряг - родени с любов.
Аз съм огънят и прегръдката топла, ...

За теб дъждът в очите преваля...
ти - бурята в живота ми отминала,
ти - моята довчерашна съдба...
и радостта в сърцето ми преминала...
А някога в очите ми изгря... ...

Молих се безсрочно,
стъпила на дъното.
Ръфаща порочност
над водата чакаше.
Присъствие задочно, ...

Времето лети, а споменът за теб кърви!
Часовете минават, а болката в мен остава!
Всичко край мен се промени, но любовта ми - не!
Залъгвам близки и приятели, че ти си си минало, но сърцето ми отрича!
Залъгвах и себе си, но не можах да те изтрия от живота си!

Страх ме е често от белия лист -
ням, бездиханен, самотен,
молещ безмълвно за краткия вик
на душа, натежала от спомени.
Грешните мисли са част от играта, ...

Поглеждам в огледалото и ето -
отново онова... наивното момиче,
на което ти така казваше,
че може би обичаш,
но влюбена във тебе бях тогава, ...

Хората са жадни за любов.
Не разбра ли, Боже. Те очакват.
От мига на първия въздЪх
все за нея тихичко проплакват.
И защо поставяш й цена. ...

Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...

ти си моето щастие
ти си моята болка
ти си моята съдба
ти си човекът, който най-много обичам на този свят
аз не искам да ми сваляш звезди посред бял ден, ...

Грешница съм! - и не го отричам.
Егоистка влюбена и луда!
Толкова безумно те обичам
и съм сигурна - не е заблуда
онова неукротимо чувство, ...

Направих всичко, за да те имам,
чаках дълго, но успях.
Но ето, днес умирам,
сама превърнах любовта на прах.
Със излишна ревност всичко погубих, ...

Всеки удар -
за мен беше вълна!
Всяка обида -
за мен беше сълза!
А колко от тях пролях? ...

Колко трудно ми бе - не попита.
Защо плача - не се запита.
Защо кръв капе от моето сърце,
защо кърваво е и моето лице.
Не поиска да знаеш дори защо ме боли, ...

Летят годините и остарях набързо.
Не мога вече 10 бири наведнъж.
От две уискита кънките връзвам,
направо страшна работа - а уж съм мъж...
И днес ударих право в трийсетака, ...

Тъжно... За младостта...
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна... ...

Моите сълзи сега не виждаш ти.
Камък черен са те във душата и сърцето ми.
Как можа ми кажи
да ме давиш във лъжи,
да ме караш да страдам, ти?! ...

О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… ...