Следващият половин час прекараха почти в пълно мълчание. Елизабет бе спряла да подсилва обонянието си, когато към страха, излъчван от хората в столовата, започна да се прибавя и нетърпение. Все повече от тях се отърсваха от шока и започваха да говорят помежду си.
Мъртвешкият вой сложи край на това. ...

АЗ, КОЙТО ИЗГОВОРИХ ТИШИНАТА
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб, ...

Дъждът е явление далеч по-загадъчно отколкото можем да предположим. Той пада от облаците под формата на капки, всяка от които, колкото и тавтологично да ви прозвучи, има прословутата капковидна форма. На какво, обаче, се дължи точно тази форма? Можем да отговорим на този въпрос по следния начин. Пър ...

Най-шантавата шарж-поема
намери си герой-екстрем
в Георги Гърдев, който хем
е супер–възпитател,
хем ...

Вдъхновена от Луна изгряла,
сядам пак да пиша моя стих,
все във тази, тихата ми стая,
дето влиза вятърът игрив.
Той безспир се скита по Земята ...

Моя пролет едничка. Мой завършен пасаж.
Кой нашари очите ти с кръпки цветен витраж?
Ах, не е ли щастливец оня, който веднъж
е проливал в сърцето си пролетен дъжд?

Продължение 1...
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Есента настъпваше с багрени шарки. Балкана започна да сменя бързо премяната си. Сутрин между слънчевите лъчи прозираха феерични мъгли. Парка и алеите в имението на Нора се застилаха всекидневно с жълто- оранжево- кафяви листа. Работата н ...

Агне за празника - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Идваше Гергьовден. За първи път у дома нямаше да има курбан. Майка ми беше болна, а баща ми се запиля на гурбет. Бях на шестнайсет и се чудех как ще посрещнем празника, защото се казвах Георги – светецът ми беше закрилник. Трудех се неуморно, но нямах ...

Хумор е ретуширана сатира.

Кой нарисува очите на времето,
тези големи, сини очи?
Сякаш поглъщат и трият проблемите
и се зараждат светли мечти.
Светлее небето в усмивка широка, ...

Без Бога нация — толпа,
Объединенная пороком,
Или слепа, или глупа,
Иль что еще страшней, жестока.
И пусть на трон взойдет любой, ...

«Да будет свет!»-сказал однажды Бог,
Но передумал и разбавил тьмою,
И стало тайным явное чуток,
И стало явным тайное немного
А, может, было всё наоборот, ...

Присъдата е ясна.
Виновна - до живот.
Килията е тясна.
Препълнена с любов.
Сега те излежавам. ...

Пак… животът се обърка!
Майката ни разката!
Първо с Ковид ни побърка,
а пък след това с война!
Румен Радев - със юмрука ...

- От днес наказвам те вовеки
да ходиш по земята пеш!
Върви по прашните пътеки
додето станеш леш!
- От днес отнемаме крилете ...

Да се кълне - какво заставя човекът?
Увереността голяма, че хубавото вечно да стане може!
Богатее човек, власт има, да ги запечата иска - а клетвата е застраховка.
Тя врати-възможности нови отваря.
Какви врати обаче? - новини две има тук. ...

Свети
Георги да
закриля с от
Бог дадената му сила

Елизабет седеше на сплескана от честа употреба възглавничка в дъното на стая, пълна с новаци, седящи на също толкова неудобни възглавнички. Иснани им предаваше урок по религия, разказвайки им истории за стотиците превъплъщения на Ну’Ахра през вековете, как се е появявала в мига на най-силна нужда и ...

И слънцето скри се,
луната изгря,
нощта прероди се,
и спусна се гъста мъгла.
И гарванът кацна ...

Тиктака старият часовник, тиктака.
Отчита не само време и чувства,
но и илюзии, химери, сълзи...
на хора, имащи чувства.
Дъжд вали по ламарината, тиктака... ...

Съдбата седеше на земята с колода Таро в ръце. Преброи мислено до пет и изтегли една карта. Усмихна се. Картата беше „Влюбените“.
*****************************
Наталия се завъртя пред огледалото в коридора. Тъмносинята пола и бялата риза подчертаваха тялото ѝ, все още стройно и гъвкаво. Годините, пр ...

Очите ти не срещнах - закопнях!
А можеше в тях себе си да видя!
Искриците им в звънкия ти смях
припламваха преди да си отида!
За да те нося дълго в паметта си! ...

Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези устни нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо хара ...

Всеки ден
се питам
пред бялото
огледало…
Дали съм този, ...

Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.
Някои бързат, пресичат ...

Ще се изсипят много тишини,
след моето безмълвно „Сбогом“.
Това си пожела, нали?
Но ще заспиш ли в тази тишина ... без обич?
Ще изкрещиш ли за последен път ...

Пренебрежението Ви,
няма да ме спре
Мълчанието Bи,
не ще успее да ме прободе
Словата в мене се събудиха, ...

Целуни ме, огън мой!
Аз разтапям се от ласки.
Погали ме-вихър в зной!
и плени ме с порив властен.
Отвори се ти пред мен, ...

Утроба ли отровена роди,
такава твар? И уж човеколика,
за грехове какви ли от преди,
за ангели ли, Боже ги повика?
Приличаше по всичко на дете, ...

ДЪЖДОВЕН ТАЙНОПИС
... когато чакам пролетният дъжд
да се свлече със мълнии и гърмели,
и на брега – един скиталец мъж,
тропосвам плажовете си посърнали, ...

Кога ще бъде
Ще намерим ли път към бъдеще
с много светлина???
Да! Ще бъде в друг век,
в други времена!!! ...

КОЛЕДЕН РАЗКАЗ ЗА ЛЮБОВТА
( първа част)
Аз съм отшелничка. Живея извън цивилизацията. Далече в Балкана. Някога моят днешен дом е бил хижа на Горското стопанство. Но отдавна е била запусната и напълно изоставена. Отидох в общината и пожелах да я купя. Заедно с няколко декара земя около нея. Съгласиха ...

да
се човек
усамотява - любовта осуетява