Глупости, глупости, глупости!
Чезнещи в мрака слова.
Стих изграден от нелепици.
Малка сълза в захарта.
Истини, истини, истини! ...

Не вярвайте на чуждите усмивки,
тя и змията има този образ,
четете зад фамозните извивки,
със ум, че то не става със диоптър.
Не казва никой как ще те захапе, ...

Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...

Моето не самолет е, а ракета,
дето яко пори небосвода.
Радвам си се много на късмета,
че членувам баш у таз' порода.
Но защо ли бузки изчерви ...

В градския транспорт се возят защитници на природата – не употребяващи дезодорант, за да не увеличават озоновата дупка, не къпещи се, за да пестят тая ценност водата…
хххх
- Ще се срещнем и запознаем утре… Как да ви различа?
- Насреща ви ще дойде жена, а вие ще си помислите: „Боже, само да не е тая! ...

Нейде из екзотичните страни разкрили таен публичен дом. Не, че само там имало само благопристойни забавления за почтените европейски туристи, ама тия не си плащали подкупите навреме…
И намерили женски орангутан, който бил използван като атракция…
Да речем – сексробиня…
Че полиция, че звероукротители ...

Избягах от морето - с гръм и трясък!
Оставих го… без мене да бучи!
Заминах си от плажа - с шепа пясък
и скалпове на няколко жени.
Най-първата жена ми бе от Варна! ...

НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...

Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...

Обожавам устните ти да целувам,
топли и пропити със любов,
обичам и в мислите си да лудувам,
мечтаейки за тихия ти нежен зов!
Харесвам да те гледам във очите, ...

Твойта светла усмивка
всяка сутрин копнея.
С хубавото се свиква,
стимул е за живеене.
Стимул е за надежда. ...

К А У З А
Пожарникарите да гасят трябва пожари,
полицаите за обществения ред пък да бдят,
политиците да дават предизборни обещания
и да ги забравят,щом дадем си гласа. ...

Ще кажете, че прочел съм го в нета
а бях физик и още съм
мъртва клетка, но вечна и жива
перпетуум-мобиле от тяло и душа
Оцелял ли си от светкавица? ...

Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се об ...

Любовта да се върне,
поутихнала в странство.
В светлина ще обгърне
малкото ни пространство.
В силует се показва ...

Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец ...

Сутрините ми започват с чаша вино
и с мисълта за теб...
Вечерите ми завършват с бутилка вино
и с мисълта пак за теб...
А така желая: ...

Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж ...

Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...

Забравил за света отвън,
стоя пред твоите картини,
събрали сила и живот,
в простите си, грубовати форми.
С дълбани багри, жлеб по жлеб, ...

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...

Пътища
Има пътища отворени.
Затворени също - известни.
Незримо затворени, магически.
Има и пътища незнайни. ...

Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...

Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...

16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...

Франко Арминио - Първият път
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...

ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...

Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...

- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся!
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Може ли Иво да се обади? ...

злото обѝчай -
в добро превърнѝ го и
сетне сбъднѝ го

Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...