КНИГА
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...

КАПУЧИНО ЗА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... щом кафенето "Valentino" отвори в седем сутринта,
ще те почерпя с капучино! – отколешната ми мечта,
и сервитьорът ще те гледа, от мене триж по изумен! –
доде му падне "Blend-a-med"-а над роклицата ти от лен, ...

КАМЪКЪТ
... остарях като камък на кея
срещу бесните морски вълни.
Вече знам за какво да живея –
да съм Обич във идните дни. ...

ПЪТЕКАТА КЪМ РАЯ
Аз вярвам в Бога още от дете.
А случи се да бъде забранено.
Но мракът щом звездите насмете
и отнесе ги в тъмната вселена, ...

Младостта си отива, но време не спира.
Силите чезнат под различен претекст.
Дълго себе си търсих, преди да усетя,
че в суматохата дръннах, …шестдесетте.
Претеглих приятелства сред маски нелепи, ...

Юли не спираше да се връща към болезнените спомени от предателството. Крачеше бързо по мокрите улици, а светлините на колите го заслепяваха и като на стоп-кадри извикваха в съзнанието му картини. Съобщението. Отложената среща. Ресторантът. Сплетените ръце. Чуждата прегръдка. Очите на Яна. Радостта и ...

Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...

АЗ ДИШАМ
... годините от мен какво си взеха? –
пък и какво ми дадоха? – не знам.
На хвърлей вик живея от успеха,
но той от мен таѝ се нейде – там. ...

Не е богатството в парите,
не е и в скъпоценности.
То има място във мечтите
и в скромните потребности.
Не е богатството и в лукса, ...

До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...

В тройката сме на класацията
по съсипване на нацията.
Скоро първи ще да станем,
щом с рестарт се не захванем.
Няма тук прогноза яка, ...

АНТО КООПЕРАНТО 3
Клуба на българските специалисти в града бяха организирали посрещане на новите гурбетчии. Освен, че цял ден висяха с нас в Педагогическия институт и ни разказваха много “тайни” за живота в Мароко, даваха съвети как да си търсим квартира, какво и къде да си купуваме обзавеждане за б ...

Ако ти
Ако ти в полунощ ме повикаш
и в сърцето ти има любов,
ако ти в полунощ ме поискаш
и изпратиш целувка и зов, ...

Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...

/сериен хорър/
Н е к а з в а н и щ о.
С пръст разкривен,
мъртвата
с о ч и ...

„Маме,
кой ни
спретна този
свят душепору̀тен?“
„Ами, ...

В малка къща с дворче китно
във селце насред Балкана,
сам самичка, скромно, тихо
там живееше баба Яна.
Имаше козле с козица, ...

Лъчи на святост,
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...

Нищо не свършва със залеза.
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...

„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...

Наведох се почти, като в поклон
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм. ...

На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка... ...

Когато грип в живота ти неканен влезе
изчезват всички сили, музи и мечти.
Желаеш само сън дълбок да те превземе,
да забравиш, че всяка точка в тялото боли.
Когато грип в живота ти неканен влезе ...

на Влади
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха. ...

АЗ БЯХ ЗРИТЕЛНА ИЗМАМА
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война, ...

"Не сме въоръжавали бандерите,
просто с муниции ги снабдяваме!
Не сме от лъжците и лицемерите,
просто с акъла ви се подиграваме!"

Купи ми, бабо, четки и боички,
моливи цветни - нови новенички,
пастели и флумастери дори,
че мисъл странна днес ме озари.
Реших художничка да ставам аз. ...

Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...

(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...

На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...

Един Човек с лъскав тромпет свири сега,
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...

Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...

Прах. Звезди.
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...

Ще доживеем до разсъмване -
до смътната виделина...
От антиден и антинощ покълнали
на синура невидим от мъгла.
И спомените ще се слеят в ехо, ...

Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...

МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...