Leona Lewis-Homeless
Waiting here
For you to call me
For you to tell me
That everything's a big mistake ...

Обрат!...
Скръб, кръв, мрак -
спуска се тъмен облак.
Студ, мраз, здрач -
виждам призрачен ездач. ...

Ела, отпий от мене част,
реки от лава ме изгарят...
Отлей във чашата си страст
и после си тръгни. Недей повтаря!
Ела, вземи ме на ръце, ...

След теб остават чудеса.
Дори когато ме напуснеш.
И телефоните ни седмици мълчат,
а дните са порядъчно безвкусни.
Но после ненадейно ми звъниш. ...

Другата жена
За теб съм другата жена,
жена, любов, която дава.
Жена без всякакви права,
какво от туй, че е желана. ...

Там, където затворен и кръгъл,
сред мъглявите думи и намеци,
е неясният полюсен ъгъл -
съществото ти, профил на самеца;
там, където си цепка в клепача ...

Зациклих, бе! Да му се невиди! Ебати! Дърпам я, оная, кривата, за хитона, Талия де, ама тя се опнала на масата, гризе агнешко, налива се с вино пукницата ниедна и не й трепва. Тъпа крава! И това ми било муза на комедията! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази, черната, чертата. ...

Whitesnake - Crying In The Rain
A black cat moans
When hes burning with the fever
A stray dog howls
When hes lonely in the night ...

На В.
Сънувах те...
И беше много хубаво -
прегърнати във ритъма на блус.
Говорехме си с тебе много нежно. ...

“Пожарникарят плю си на подметките,
а в огъня да скочи бе готов...”
Камелия Кондова
От Радиото чух, от телевизора,
в учебника видях – е, малко малка... - ...

Save me
Again I close my eyes
‘cause I'm tired to see
That I'm loosing my prime
My actions feed your lies ...

"Το λάθος μου"
Στίχοι: Φοίβος
Μουσική: Φοίβος
Πρώτη εκτέλεση: Καίτη Γαρμπή
Τ’ άλλο μισό μου μέρος δικό μου, εσύ ...

Целуна вятърно косите ми,
а как забравих за слънцата…
Отрекох се от полети жадувани,
нали заключи в мене небесата…
Не те помолих. Моля се във храма. ...

Το λάθος μου
Τ’ άλλο μισό μου μέρος δικό μου, εσύ
Ξέρεις όλα τα μυστικά μου και τα όριά μου, εσύ
Κάνεις ότι θες τι ζωή μου παίζεις μαζί μου, εσύ
κι όλο αναρωτιέμαι τι να’ σαι πανάθεμά σε, εσύ ...

Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...

Нахлу… където не трябва.
Соча с пръст към слепоочието…
Няма да ти кажа...
Дали към себе си... или…
Нищо не е твърде вероятно. ...

Може би,
някъде в нищото,
чака една разсъблечена нежност,
пропита от вятър,
разтопена в нощта, ...

Обгорени багри на лято,
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански, ...

СЕЧ
. . .
Мамма мия,
балтия!
. . . ...

Мечтите си събрах,
опаковах чувствата
и ето ме, слънце,
към тебе полетях.
Ще ти донеса ...

Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...

Страданието ми е мъка,
че те нямам.
Желанието неисказано е нищо
и не стига да избягам -
в твоя свят, в теб, във всичко. ...

ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...

Опрях чело на тъмния прозорец
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...

Спрете се, вандали, мафиоти!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...

Ако знам, че точно утре ще умра,
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...

***
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...

В очите й не виждате ли Бога!
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...

Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...

Егоисти сме... Скрити в мечтите си... зад тънки стени... Скриваме мрачните, крехки души... Крием какво ли?... Себе си май... А търсим и искаме откритост от другия... ние, скритите... Гледаме всичко... Не искаме нищо да изпуснем от поглед... Сетивата се претоварват... И всъщност изпускаме всичко...
Н ...