Пеперудена въздишка
сред кръсторазпнато мълчание,
безжалнопареща усмивка
и трудносиньо обещание,
тръпчивогризеща целувка ...

От порите ти лъха сласт, горя от страст по Вас,
безумно Ви обичам, обичам те без ум,
внезапно Ви прострелвам със думата-куршум,
а после пак попадам под нежната ти власт,
боли ме кожата, болят ме устните за Вас...

Във очите, в походката, в тихата същност,
даже в нотките звучни на мекия алт.
Във безумно познатата весела външност,
във зениците, скрили парченца кобалт.
Във косите от лъскава, руса коприна, ...

Върви си ти от мен, Любов,
за мен си нежелана.
Защо отново ме измъчваш,
нали със теб се разделихме?
Вратата съм отворила широко ...

кажи ми нещо което не знам Фелисити...
онази улица с прашния калдъръм все още е там
и лудостта на юли
витае из скривалищата на вятъра
влиза нощем под завивките ...

Не изтривай сълзите ми - нека се стичат,
за последен път аз плача пред теб и за теб,
за последен път аз казвам, че тебе обичам,
гледаш ме... сърцето твое е лед...
Замълчи, не ми казвай нищо... не бива, ...

посветено
За какво са ми на мене слава и пари,
щом само и празно сърцето ми тупти?
Защо ми казват: "Имаш всичко",
а само аз си знам, че всъщност нямам нищо? ...

А беше само връх от непокорните...
Отдолу бИло мълчешком притихва.
Незнайно как си въздух ненамерен,
а уж нехайно, земно ми нашепваш.
Уж беше само влюбване и нищо друго, ...

Първа част
„Животът е прекрасен, стига да си избереш правилно антидепресантите.”
Нещата се случват, защото така е трябвало да се случат. Няма случайности, има само съвпадения, като тук е редно да поясня, че според теорията за съвпаденията те изобщо не са съвпадения, а всяко нещо си има своя логичен ...

Утрото събуди ме игриво.
Очи отворих - виждах красота.
Слънцето зад облак бе се скрило,
радваше се като мене на дъжда.
В душата ми гнездеше светлината, ...

Преселих се в едно безвремие.
И бездни и небе увличат ме.
Не съм на себе си, но Себе си -
бездънна от Тебé-Обичане.
И с дъх не смея да ранявам ...

Трябва ли да те обичам, а не теб да не ти пука?
Трябва ли да те мразя, а не теб да не ти пука?
Трябва ли да ме нараняваш,без да ти пука?
Докога ще е така?
Докога ще е пуста моята душа? ...

По прашното...
По прашното със лачени обувки
изминали неминати лета,
без свян и никакви преструвки
от прага твой аз бягам утринта!... ...

Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали ...

Радват се завистник и злобар -
баннаха от "ХуЛите" Ангар!
Но така ще е, като не знае
като го обиждат да си трае!
И като го хулят - отговаря! ...

Политическо убежище
Горд на празен перон,
чакам пъкъл експрес,
резервация в тринадесети вагон,
място - шестотин шестдесет и шест. ...

Специално посвещение на едно малко момиченце,
далеч от родината си и
неговата баба Наташа Бонева (Мартина)
С много обич от мен - АНИ_КЗ

Дъното е тук и няма по-надолу...
Пъкълът е под краката ми
и усещам огнената маса...
Ад била е бедността,
ад били кахърите, ...

Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки ...

През вратата в задимената стая влезе Тя. Беше облечена в дълга червена рокля, която извиква в съзнанието мисли за грях и порок. Когато направи крачка, за да пристъпи напред, финият плат очерта нежните, женствени извивки на бедрата и, загатнати под булото на предразсъдъците. Очите и... Какви очи имаш ...

Träumst du
Du weißt genauso gut wie ich
Dass ich nicht schlafen kann
Denn meine träume kreisen
Immer nur um dich ...

А сега го няма...
Една сълза се стича...
Толкова гореща и солена...
... А сега я няма...
Само малко водно петно... ...

Моите сезони
45 зими пътувам и търся себе си...
45 пролети се зареждам с любов...
45 лета ме изпълват със щастие...
45 есени ми даряват плодовете си... ...

Твоята далечност
Безнадеждно е. Вкусвам твоята далечност
и ми загорчава. Довява ми хлад и тъга.
Нима в небето цяла вечност
ще се взирам да дочакам дъга? ...

И пак ли ще се скриеш
в мойта сянка?
И ще се влачиш,
и ще стенеш
след моите стъпки? ...

Влюбих се и сгреших,
отново само се нараних,
за теб никоя съм аз,
чувства е нямало между нас.
Влюбена и неразбрана, ...

Прах бърша от прахта.
Жълти страници крещят,
за миналото ми напомнят.
И боли ме като гледам,
че бъдещето е в историята. ...

Нещо си 1
Беше хубавица…
По опашката разбрах:
Не беше моя лисица,
твой ловец не бях. ...

Някой казвал ли ти е как боли от любовта?
На мене - да!
Някой казвал ли ти е колко е жестока тази болка?
На мене - да!
Усещал ли си тази болка? ...

Хей, момче, ти не пожела
с мен да усетиш ритъма.
Видях страха във очите ти.
От какво се боиш, момче?
Не повярваш ли в любовта, ...

>>> мисля те
>>> дори и насън
>>> виждам те
>>> светиш за мен
>>> с ефирно сияние ...

Ний сме мънички юнаци,
но си нямаме калпаци,
ни засукани мустаци
като славни котараци.
Но това не ни тежи, ...

Ласката на Нощта събуди заспалото романтично усещане... Прозорците ми смигнаха и пожелаха за мен Лунна нощ... Леглото ми, стоплено от мекото тяло, показа сексапилния си крак. Докоснах го с пръсти, но се опарих... Завивката стенеше върху мен, самотна и трепереща от студ Душевен... Поисках да я стопля ...

Всеки ден излизам с различен.
Всеки ден различен целувам.
Но само един единствен обичам
и само него всяка нощ сънувам.
Всеки ден различни гласове... ...

На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои... ...

Старостта ще погали с пръсти косата ми
и тя цялата ще посребрее,
но аз няма да я пусна в душата си
и тя никога не ще остарее.
Тя все още се чувства на осемнадесет, ...

Безоблачно и ведро е небето,
децата си играят и се веселят
със топката, със песните и ето,
че уморени късно се прибират.
Поглежда слънцето тревичките. ...

Прокраднаха се тихо.
И убиваха.
Изсъскаха в главите на децата.
Не беше болка -
а непоносимост кървава. ...

"Ти си бурята в сърцето ми,
ти си на първо място в живота ми.
Пролет, лято, есен, зима -
искам ти да си до мен.
С устни ти да ме гориш, ...

Смалявам се след всяко вдишване,
не мога да погледна огледало,
обривам се от цялото това присъствие,
потъвам... всичко става бяло.
И става все по-зле след всяка линийка, ...