Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват, ...

Ти хляб си месила със сърце,
че дъхав аромат от там се носи.
Докосвам с ласкави ръце
главицата ти среброкоса.
Ти мляко в ранната зора ...

Съдбата,
която казва
"не"
на слабите.
Принципът, ...

Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си. ...

Играчка
От доста време играеш със мен,
а аз се усмихвам игриво.
Играчка за час, играчка за ден,
играчка за много години... ...

***
Лицата ни са строги - любовта ли свърши?
Сънища минават през сърцата ни -
следи във пясъка.
Нанизи от думи в паметта ...

Тик – тиктакаха стрелките,
звън – звъни камбана,
чик – чирикаха врабците,
рано от зарана.
Кап – капчука дъжд пороен, ...

РАЗВЕНЧАНИ МИТОВЕ И СРИНАТИ ТОТЕМИ
Във влажната килия
на предразсъдъци
и безизходици
влетя свободно бодро птиче, ...

Споменът изплува
във очите ми.
Пърхам с мигли,
за да го прогоня!

Когато някога в дума споменавам о,
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б, ...

Отиде си от мен усмивката,
няма те... на кой ли да я дам.
Остава да живее само спомена,
от него никой не е по-голям.
С лъжа и болка трудно се живее ...

Отивай си, тъга
Пролетта със своя чар пристига,
с разцъфнали дървета и цветя
и започва бавно да изтиква
насъбраната в мен тъга. ...

На Поезията
***
Мирис вълшебен на цвете.
Полет на птица в небето.
Милост, в сърцето посята. ...

Душата ми
Аз сядам пред белия лист,
рисувам душите на хората.
Портрети правя чудесно...
Следи мастило остават по листа хартия, ...

Свободна птица
Ах как искам аз да съм птица свободна,
да литна, да литна нависоко да можех.
На прозореца твой да застана,
да ти почукам със човка и да те поздравя, ...

Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?! ...

Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...

Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда. ...

Нима не се виждат мойте сълзи?
Нима за мене никого не го боли?
Изгубих се в собствената си игра,
заличих се под собствената си маска.
Някога имах една мечта: ...

Върбата край канала, стара -
във този алкохолен час
отмери с крачки лоши
и самотата по галоши,
хванала със мене бас - ...

Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...

Към теб
Вървя към теб,
обръщам се към теб,
а теб - теб те няма...
И тогава пак към теб - ...

Мечтая си за повечко мечтатели -
да Сбъдват дружно повечко Мечти
Любов и Мир да има, и Приятели,
и Заедно да мечтаем до зори...
Край Огъня да се разказват приказки, ...

Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета, ...

>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...

Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...

* * *
Валят секундите - мокрят реверите,
подгизват минутите в дрехите,
след локвата кална на часовете,
нагазваш в езерото на дните... ...

В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство, ...

Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...

Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...

МЕЧТА
Днес се събудих на чудна планета.
Тази планета нарекох "Любов".
Нямаше там треви и дървета,
всеки шепот беше искренен зов. ...

Пурпурни листа,
златисти хризантеми.
Есенна щедрост.
Вятър люлее
бели птици в клоните. ...

Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел, ...

Отвори прозореца и погледни навън,
слънцето преди да е изгряло
и дочуеш ли камбанен звън.
знай, че времето за мен е вече спряло.
Аз ще си остана все така, ...

За смъртния - съблазън е " безсмъртността"...
Да преминаваш от тяло във тяло,
без колебание за миг небитие.
С "вълшебство" - дали се оцелява...
И ставаш спътница на бурите, ...

Природа, Бог или...
Силна буря се днес разрази!
Блесна слънце за миг, безотрадно.
После някак унило се скри
и завихри се мини торнадо! ...

И беше тя окъпана в звезди -
нощта - в сребро и блясък.
И чувството до нас седи.
Следи оставя с гръм и трясък.
Бурно, диво и невинно, ...