представата за
ада идва в образ на
душепроказа

Ядът в мен пирува,
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир, ...

по Реймънд Чандлър
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях… ...

- А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…
- Да, ваше имперско величество, има п ...

Видение на каменните стълби
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата, ...

Купих следобяд от мола
малко козя пастърма,
и към осем седнах в хола
с чаша вино във ръка.
Резнах няколко парчета ...

ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...

Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече ...

/сериен хорър/
П о п р а в и в с и ч к о,
врат белнал, Ник –
стомашен
сетих ...

Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...

Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...

СУЕТА И ЗНАНИЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...

Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...

Макар и заобиколена от хиляди звезди, пръснати из небосвода,
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо. ...

Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...

Непростителността е навик да оправдаваме себе си и да прехвърляме вината върху друг. Не му се иска на човек да признава грешките си. Така е още от грехопадението – Адам обвини жената, тя обвини змията, зад която всъщност стоеше Сатана – истинският подстрекател.
Разрушаването на навика предизвиква чу ...

За тебе вече не се боря.
Отдавна по амбициите съм човек.
Да съм с теб , защото си самотен.
Е, неприемливо ! Не мога да
приема този дяволски мотив. ...

Небето се разкъса!
На парчета!
Не заплака...
Замълча.
В очите ти се скрих, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...

По миглите ти сребърен дъждът,
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...

След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...

ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...

Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...

Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...

Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче ...

Две свещи - в пламъчен синхрон.
Две чаши - жажда във изгнание.
Очи в очи потърсели подслон
и думи,думи....думи в упование.
...................................................... ...

Още помня, какво е препускане…
Помня още, какво е любов…
Но какво от това, че ги помня?
Знам -отнесе ги живота суров…
Женската страст загуби се някъде… ...

Момиче стройно и красиво срещнах аз.
С къдрава коса, червена като огъня в нас.
С рокля шарена като дъга.
С усмивка грееща като звезда.
И питам се сега, да не е това ангел с крила. ...

Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,
а душата е тази, която трябва да пазим.
Но е чудно, че правим всякакви експерименти
със тялото свое и на моменти
правим груби грешки и своеволия. ...

Дебилен елит за дебилите
Ами каквото повикало… Електорат – с остра интелектуална недостатъчност, смятащ, че е с комплекс за малоценност, макар всъщност да не е комплекс…
И съответният елит – „елит“…
Няма да споменавам ронещите словесни бисери Тереза Мей, Борис Джонсън и Лиз Тръс. Направо поглеждам к ...