Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...

ФАЙТОНЪТ НА ДЯДО
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на „ти”, ...

Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива, ...

СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...

Студът скова земята изморена,
приспа я нежно в зимен сън.
Въздъхна тя спокойна, примирена,
заслушана в леденият звън.
Снежинка по снежинка пада, ...

Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хòра?) ...

В скърби минават дните,
за кратко сме на Земята,
бедни сме, не стигат парите,
рядко ни озарява светлината!
Но не да плачем, а да се борим, ...

Не бих посмял сега да променя
излъчването ти аз илюзорно.
Че ти си уникална е безспорно
и имаш своя аура – топлина.
Че ти си уникална е безспорно ...

Очите ми се ококориха, когато осъзнах кой стои в автомобила пред блока ми. Преди да се опитам да си обясня случващото се, вече бях бутнал най-различни предмети, лежащи на пода, напът към вратата на апартамента. Непохватно си подмятах ключовете в ръце, докато успея да отключа и изляза в коридора на е ...

С теб няма как да сме от рохка глина
щом носим белези под свойте кожи.
Безсънният ноември си замина
раздялата поне за век отложил.
Под къдравата сянка на липите – ...

ВЛАКЪТ ЗА СТОКХОЛМ
И – понеже Нобелът ме чака,
пък да спазя все пак и бонтон,
взех, че снощи барнах се със фрака –
и цилиндър турих – за фасон. ...

Все тъй ли ще приличаш ти на ада,
когато съм мечтал за хубав брак.
Аз повече не искам с теб да страдам,
преди да се спася от този свят.
Аз повече не искам с теб да бъда ...

Принцеса малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни,слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог щедро нека те благослови,
в съдбата твоя бяло сбъдване да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...

Оставена от детство топлота
минава през живота и не чезне,
и закодирана е в личността,
и единица мярка за полезност.
То нищо не е дадено така, ...

Имащ(а) статут на най-облагодетелстван(а) познат(а).

Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...

Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...

Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра, ...

Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...

ПРОСТИ ВЪПРОСИ
... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –
и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,
дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,
да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид, ...

Без помисли скверни,
пречистена, гола,
отдадена, вярна
на теб и пред Бога,
далече от мисъл за грях ...

Сам мъж търси себеподобна да се къпем заедно съгласно препоръчителните мерки за икономии на ЕС!
- Скъпа, ще се ожениш ли за мен?
- Не!
- Но защо?
- Баба ми е казала да не се женя за първия срещнат. ...

Разбиха ти заветите, Апостоле!
Родината е роб на политици,
прегърнали финансовите лостове –
различни общинари и кметици.
Държавата на пепел я направиха! ...

Защо ми е добре да съм все по-отпуснат.
Невярващ в нищо - просто безконечен.
Безличното в такива мигове коси разпуска.
Прегръщам го на примка от мечти обесен.
Пропуснатата глътка въздух наблюдавам, ...

Раздялата с близките хора,
скръбта и тъгата събира,
плачът им оглася простора,
когато пред портите спира.
Светът се на части разпада, ...

При самотната ни къща
уморена се завръщам.
Уморена от какво ли? -
От натрупани неволи,
от години светли, тъмни - ...

Жената е магия и следа. Да бъде тишина, не ѝ се нрави.
Мечтите ѝ сияят в резеда. Очите ѝ с искрите си се славят.
Велика е, защото ще роди деца от безопасната утроба.
Жената без тегоба ще плати цената на обществената злоба.
Накърмила честѝтия юнак, заголила гърдата си през юли, ...

Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...

Остават още десет километра.
*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета. ...

Ленив септемврийски следобед е.Приютили сме се върху пейка в чакалнята на централна Софийска гара.Аз и вярната ми дружка Мита сме изпружили напред подути от уличния маратон копитца. Напъваме се да им дадем шанс за нови рекорди,макар че се чувствуваме изцедени до сухо като цитруси за фреш.Подобно на ...

Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...

Въведение
Има ли начало, което да е люлката на всички начала? Първоизточникът! Нещото, от което е възникнало всичко. Всичко познато и все още не открито – цялото битие. Искрата на големия взрив, та и преди нея, чак до вече неясните гаснещи сенки водещи до абсолютното Нищо! Там, където дори самото вр ...

В ума ми скромен винаги звучи
гласът ти мелодично и омайно.
Проникват трелите ти всеотдайно
като звънтящи слънчеви лъчи.
Гласът ти мелодично и омайно ...

Погледнато през призмата на математиката,
(не я обичах, ако трябва да съм честна),
животът следва логика последователна -
уж мерим точно, а крива винаги е сметката.
Не спираме и уж напред вървим, ...

Стиховете пишех си в тетрадка.
Пишех и сама си ги четях.
Пред приятелка една споделях, плаха:
“Виж, отново вдъхнови ме тоз инат.“
А вдъхновение не липсваше, признавам. ...

/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...