Подир толкоз израждане,
посред толкова изродители -
дали нов Паисий
и ново Възраждане,
о, мили Боже, ...

по
празници се
самотата най усеща

Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...

Исках усмивки да дам. Не можах
мъката аз да избърша.
Пътят ми лепне от срам. Осъзнах
вече какви съм ги вършила.
В бомбоубежище криех деца, ...

СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!
... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:
– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –
прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,
поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш, ...

и
синева небесна
предновогодишна се довя

Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните с ...

Едни и същи, вездесъщи
в сайта бродят настървено.
Прилагат тактики могъщи
и хранят егото рождено.
Чевръсти, умни, закачливи ...

Виждам на бедните хора тъгата,
за тях ме е грижа и се тревожа,
те са с ниска пенсия или заплата,
нека имат по-щастлив живот, Боже!
Нехаят ли за тези люде политиците наши - ...

Търпение изстисква ме без мяра,
но жилава е любовта - живее.
Не идва влакът с теб... На странна гара
търпение изстисква ме без мяра.
С тъгата самотата ме изгаря, ...

Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...

Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...

Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...

Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...

ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...

И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо. ...

Ще бъде уточнено през антракта.
Смехът на всяка болка е горчив...
Когато се представят всички факти,
дори и Бог е длъжен да мълчи.
Какво ли, всъщност, трябва да направим? ...

Всяка война е престъпна, гражданската - максимално.

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...

Когато силната жена върви,
не се опитвай пътя й да спреш.
Сърцето може силно да кърви,
но тайната й няма да съзреш.
Тя винаги върви смело напред ...

Пак родопските гайди минорно звучат,
композирали мъката наша.
Нека хищници дебнат под път и над път –
вдигам с Крум за победите чаша!
Глътка спомен от тъмното робство отпил, ...

Наливам от спомените
Замайвам се от болка и тъга
А уж вкусът трябваше да бъде друг
Дали пропорцията бе грешна
Дали захарта бе в повече и от това боли глава ...

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.
Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.
Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа
за лъчите на мечтите и за всичките слова!
Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах, ...

Прага любима, ти приказен град,
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз ...

Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...

Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...

В очите ми единствено блести целта,
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена, ...

Пътеката към вкъщи е огряна.
Приканва всеки във празничната нощ.
Трапезата тържествено засмяна
сияе колоритно с гурме разкош.
Стрелките на часовника се движат ...

I. Цар-месия-р
За да изчудотворства с дни 800-ин,
"Величеството" ги разпредели на квоти.
От мисията си "народоспасителна"
прескромно задели ...

Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...

Вадя трънчета, очи и мед,
страхчетата вадя без упойка!
Месеци премествам с Архимед,
... юли някъде отново хойка.
Пи́ля връхчетата на звезди, ...

Тя, старата... така си отлетя.
Нека я изпратим със усмивки.
Заслужила едно: "Благодаря!"
и почит за уроците ù, всичките.
През дните ù преминахме с любов, ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков разговарят.
Петров: Станков, ти имаш ли си баня вкъщи?
Имам разбира се - докачливо отговаря Станков.
Петров: А тогава защо ходиш и на обществена баня?
Станков: А, това ли! Виж, Петров, аз обичам да мина през теляк. ...

"На Коледа се случват чудеса".
По навик пожелаваш си вълшебство.
На ясните и сини небеса
се молиш с плам от ранното си детство.
Пораснал си на ръст и на мечти ...

Обичам в облаците да летя
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар ...