Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-о ...

„ Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.” /Йоан 1:11/
Не Те познаха, Господи, а Ти
обичаше до дъно и палача.
И не разбраха колко Те боли,
задето грях света ни е затлачил. ...

За водач на дузина -
човек без половина.

След толкова години пости
дори идея се не хвана,
дошла бе музата на гости
и каза:,,Аз ще поостана!"
Сега Веронските сме влюбени: ...

1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...

КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята, ...

От дупката на коледен чорап
изскочиха от радост две пръстета
и що да видят – празничния град –
накичен, блед, предколеден и свети...
Разбира се, че помня – още как! ...

Домът бе необитаем от известно време, но толкова много живот бе оставен в него - пропит във всеки предмет, във всяка мебел... дори въздухът все още прежужаваше като картинна сянка на отминали движения. Освен насъбралия се прах всичко беше постарому... макар и непочистен той бе все така топъл, красив ...

Докато автобусът подскача по неравностите, които носят гръмкото име „магистрала“ пътниците му се опитват да се насладят на последните топли есенни пейзажи, нижещи се през надрасканите му прозорци. Сред тези пътници е и една особена двойка, едната част от която съм аз. Другата ѝ част е седнала до мен ...

Дори не каза как ще сложиш края
и как ще ми обърнеш рязко гръб.
Когато ме убиеш с хъс пред стая,
в която си била стократно с друг.
Какво ще правиш вече ти и с него, ...

„… ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“
Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат о ...

Мълча сега.
Изрекох я душата.
Ти за нея отдавна оглуша,
ала избра да виниш съдбата.
Нямо е сърцето ми. ...

врабчета в двора;
покривът над всичко
е страшно бял
стъпка след стъпка,
точка с усмивка ...

Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...

Нека грешки
с теб да правя,
нека яко да греша.
В мъки тежки
да се давя ...

БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта. ...

/Свидна/
Налей ми кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям-каква орисия,
сърцето ми още за нея копней. ...

– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...

Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели ...

Късметлия бил е мъдрецът Диоген,
тръгнал е в хубав, слънчев ден,
преди много, много века,
с фенер да търси сред хората Човека.
Ех, Диогене, приятелю мой, ...

Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...

Януари чак дъхът смразява,
ритуалът е за хора с буйна кръв.
Шествието към реките тръгва,
с ход тържествен попът води всички пръв.
Сутрин хванати за раменете ...

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...

Ако трябва да се върна в друго време
и храбро да убивам хора с меч.
Ще бъда само твой и много верен,
за тебе да препускам с кон далеч.
И даже, ако трябва кръв да лея – ...

Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите, ...

Мяра ми е горното небе
и така опитвам да живея.
Иде Коледа. И с две ръце
раздавам доброта, дано успея
на всекиго надежда да раздам ...

Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...

Що е по-силно от обич и омраза?
Тази неусетно покоряваща душата зараза.
Откъде се появи и няма ли жал,
че всяко кътче на ума ми е обладал?
Той е видение с дъх на шоколад, ...

Благата Темида
не е Артемида.
Краднал много мангизи
не закарва в пандизи.

Едно момченце на 4-5 годинки излизане от супера разказва нещо на баща си:
- Имаше много човеци.
- Не човеци, хора!
Детска му работа! Животът докато ги научи, че не всички хора са човеци...
(подслушано) ...

Нахлузил нов кат панталон,
засмукал карамел бонбон,
потеглих със сърце разбито
към старото добро корито.
То беше нявга самолет, ...

/Приказка/
Във нощта срещу Коледа свети
най-красивата земна елха.
Сътворена с мечти на поети,
разноцветно огряла нощта. ...

„Коя зодия си“?
С горчивина трябва да признаем, че интересът към астрологията и хороскопите в частност e дълбоко вкоренен в битието на българина. И още по-лошо – на онези, които се считат за християни.
Това жалко и достойно за присмех суеверие сред народа е придобило епидемиологични размери. Затова ...

Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...

Усмивка искрена и по детски чиста
И гледа те все във очите
Иначе е замислена, но все пак лъчиста
Младост струи от гърдите
Листо едно подарих ѝ ...

Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла, ...

В последно време все проповядваме, изповядваме или даваме напътствия, указания или пък се произнасяме за каквото трябва и не трябва. И ако българският писател през 1964 г. в своя роман го нарече „Време разделно“, то днес би трябвало да сме разбрали, че далеч по-мъдро и по-смислено трябва да живеем.
...