ВЛАК КЪМ УТРОТО
Ръката ми пося треви –
и хоризонтът разцъфтява.
Дъгата с кротост го покри.
Но ти си тръгваше тогава. ...

ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета, ...

Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...

Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...

Съдбин и Животка си размениха граматическия род.
Екстой и екстя се омъжениха нерегистрирано.
Неотя и неотой си пожелаха перманентен наследник.
Съдба го оплоди и Живот забременя със Смърт.

Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...

Мечтите ми са вашите кошмари.
Кошмарите ви, мои са мечти.
Храната ми сърца са и души!
Дъхът ми е жарава и поквари.
Когато се събуждате със писък, ...

Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...

Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко. ...

Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...

Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
...

Тази вечер ми се прииска...
да бия камбаната живот!
И на всички да разкрия
какво е истински живот.
Но нещо в сърцето ми напомни, ...

Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвата на втория етаж – най-вече те ...

МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи. ...

Какъв е филма ли? Не зная!
За някого е много стар.
Деца на улица играят,
в далечината пък - пожар...
Но акцентират на пожара. ...

Знаеш ли за Црънковец? А за Злетово и Букова глава? За Шоин рид и Власинското блато? Спри за миг, читателю. Заслушай се в себе си. Заслушай се в горещия пулс на своята кръв, алената, гъста и българска. Ти ще чуеш. Ще чуеш гласа на поколенията преди нас, на хилядите и хиляди българи, които се бориха ...

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам,
понеже точно, да, точно тогава
започнах изведнъж да треперя,
дали от страх или пък от страст, ...

Не бих говорила дори минута,
ако не съм била под гнусната ѝ власт.
Властта на днешната култура прословута
за малко смляла ме във алчната си паст.
Култура учеща сърцето ми на обич, ...

Когато се изкачиш на върха,
остава само да слезеш достойно от него.
Джейк Ла Мота
Въже спасително е нишката изпредена
от мойрите*, но ти повярвай първо в себе си, ...

Някога дете аз бях,
но отминаха тез дни!
Дебнат ме зло и грях,
чух:"На земята слезни!"
Тъжната истина видях - ...

Сръдко малък и голям,
шоколада ще ти дам,
само стихче ми кажи
и хорцето покажи!
Малък Сръдко се намуси. ...

Френският възпитаник Стефан Обрешков трудно можеше да бъде изненадан във владеене на балканските езици и наречия,защото воюва от 1912 до 1918 година като запасен офицер-интендант.Синът Обрешко Обрешков прекъсна следването си във Франция и като младши офицер преброди с българската войска от Одрин до ...

Мъничка моя, неземна мечта,
толкова чиста и бяла.
Ти в самотата роди се звезда
обич красива изгряла.
Полъхът нежен сред тиха гора ...

Обичай ме без думи, обещания!
Обичай ме ранима и уверена!
Обичай ме и в тежки изпитания!
Обичай ме наивна, непремерена!
Обичай ме прекършена от бурите! ...

Разсъмва се и летните зори
са нежни, тихи, леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял, ...

От сутринта е жега с много градуси
Над ,,Лъвов мост " прелитат странно гларуси.
Почти без дъх сега вървят трамваите,
какво в душата ми е да не знаете.
Изгубих се да пренареждам пъзела, ...

Ако можех да се преродя,
щях да бъда утринна роса,
жадната земя да напоя.
Ако можех да се преродя,
щях да бъда полски мак червен, ...

Българийо защо мълчиш?
Ех Българийо как гледаш ни днес?
Българийо радваш ли се, че комунизма си замина?
Българийо днес сме демократи, крадем те и продаваме,
сами избираме пола си, и ядем бургери – на лекар не ходим! ...

Лято – смях и тайна.
Лято – слънчев мед.
Времето безкрайно
в морски дневен ред.
Лято – бяла пяна. ...

Кютука хвърлям във кюмбето,
както си е всеприето.
Набързо той ще ме затопли
за да няма после вопли.
Залязва слънцето над мен, ...

Слагат момиченце на тоалетната. Тя се завърта и засмяна казва:
- Аз съм лейка, поливам цветята…
Х
хххх
- Вие, жените, сте с развинтена фантазия… Само поздравих оная колежка, а ти ме гледаш като че ми е любовница и ти си ни хванала в кревата… ...

МАЛКА УТРИННА ЖЕНА
... в утринната тишина, там – на столичната гара,
тъкмо свивах си една – първа за деня, цигара,
и, не щеш ли, изведнъж зърнах те на коловоза –
с някакъв ужасен мъж, стиснал бялата си роза, ...