Лято и зима
Обича Дубарова Петя лятото, и го обичат всички.
„Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа, ...

Седи той там цял ден напълно сам на този стол в тъмнина непрогледна и на пръв поглед лицето безизразно, хиляди тайни на ден то изразява и със смелост в сърцето мечтае върохове непокорими да покорява.
И макар че изглежда той от никого нужда да няма, сърцето му някак тежи му като стомана. И с някакъв ...

Въртя се в омагьосан кръг –
мечти се дуелират със кошмари.
Къде ли всъщност е брегът,
на който мойте мисли да стоваря?
Тежат – в главата ми тонаж, ...

Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...

В черепа ми се въртят всякакви мисли
за живота ми нелек, но собствен,
за светлина, за надеждата, за добро
и всеки житейски път, научен урок.
Душата ми е красива със ярка светлина, ...

ПОЕТЪТ Е ВОЙНИК НА БОГА
... вървях из вълчи светове, в които болката е ужас,
дори до кръв да ме кълвe, на Истината свято служа,
дали – не питам, ще боли? – изричам я, без да ми пука –
спя нощем в тръни и бодли, а не в легло смрадлива скука, ...

На този ден във летен зной
във свят на власт и злоба,
една душа, един герой,
дошъл, да ни направи хора....
Като звезда за нас изгрял ...

Хората са числа.Измислих моя собствена квалификационна система за типология на личността. Да доведеш читателя до произхода на възникването му е напълно излишно занимание. Мога само да кажа, че 100% от неговата надеждност се основава единствено на интуицията на автора и собствения му ентусиазъм. Осно ...

/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...

ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...

Забрави
Забрави за старата любов,
забрави за всичко друго!
И животът нека да е нов,
и обичай много, много! ...

Какво ли не губим през живота си?! Приятелства, любови, илюзии, контакти от различно естество и характер; честта и достойнството си, уважението на хората, смелостта и волята си; себеуважението си, знания и умения, които не сме упражнявали дълго време, качества на характера си, последният да затвори ...

С годините лека полека
взеха че ограничиха човека...
Казват не танцувай в дъжда
и не търси в политика вина!?
Казват това е Народна повеля, ...

Успех! Хората непрестанно пожелават успех: “успех в ученето, успех в работата, дано те повишат, да изкарваш много пари като пораснеш, да имаш нова кола, нова къща.”А иначе то е ясно, че заедно с това трябва да имаш и съпруг или съпруга (за да не те гледат странно ще е хубаво да е от противоположния ...

Толкова ли много искам
Устните ти да усещам
В прегръдките ти топли
Винаги готови
Да сме само двама ...

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна,
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...

Почивка. Лято. Плаж. Море.
Вълни и ситен пясък.
Чадър. Хавлия. Фреш. Фрапе.
Небе в лазурен блясък.
Копнеж. Съблазън. Свалка. Флирт. ...

Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...

Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...

Ще сънуваш дълго
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...

ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин. ...

Рикардо Бертолди - Колко пъти се извинявах...
Колко пъти се извинявах...
За моите ексцесии, моето безсрамие,
моята оживеност.
Колко пъти се извинявах... ...

Рикардо Бертолди - За всяка прегръдка, която не си получила...
За всяка прегръдка, която не си получила,
за всеки несподелен поглед,
за всеки път, когато си се чувствала невидима,
за всеки път, когато си желала целувка, ...

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...

В удобството,
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...

Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...

Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...

„Не искам и не
мога“ — съвестта пламти —
„да съм подлога!...“
.......................................................
друга подредба ...

Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...

Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...