Нощта е толкова красива
и мрак, обгърнат с тишина се спуска вън.
Седя и мисля, но изход не намирам,
макар, седейки тук от часове -
за нещото, което ме убива! ...

Уча се да сричам,
искам да чета.
Малко съм момиче,
но що от това?
Радостно разлиствам ...

Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...

В два свята на прага, застинал, поглеждам
как сливат се бързо и отлитат в метежа,
как бяло и черно се в сиво заплитат,
по-силно горящ е... от жажда копнежът.
Жадувам в бяло. Не! В черно да бъда, ...

В очите на старицата - сълзи.
И слънцето във тях е избледняло.
Натрапчивото чувство, че боли...
ще тлее дълго.
Няма да изтлява. ...

Не искам да те имам вече. Бреме си.
Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.
Отрекох истината, даже себе си,
за да съм приказка и топлещ пламък.
Принцеса бях. Но само за нощуване. ...

Болка
Боли сърцето неразбрано,
похлюпен всеки във черупка,
не знае що е съпричастност,
заровил се в тъмна дупка... ...

Някога, преди
чувала съм, знам, гласът ти...
Някога, преди...
слушала съм песента ти,
усещала съм твоя дъх ...

Мислех, че Те искам.
Мислех, че съм твоя вече.
Мислех, че ще имаме любов.
Но сега - не знам!
Ту съм мила и добра - ...

По пясъка горещ душата ми тича,
търси те из алените поля...
А сърцето кълне се, че те обича,
повече от всичко на света…
Топъл дъжд над любовта пак вали... ...

Любов ли бе туй, дето
моят свят до крайност промени?
Красиви са
и птиците,
и вятъра, ...

Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден,
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам? ...

Искам да викам,
искакам да крещя,
искам тялото си да раздера!
Искам да плачеш,
искам да те боли, ...

За щастието ти...
Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре. ...

Превита върба
над дълбока вода,
тихо докосване.

На брега на реката те срещам отново.
Закътана в мене, посребрена мечта.
Само птицата в полет отдавна я няма,
със криле от жарава
белязала мойта съдба. ...

Изхвърлям мечтите си през прозореца,
сякаш на тях не държа,
но въобще не е така,
а много искам да ги осъществя.
Хората отдолу грабят, ...

Като бучка влажна глина
в ръцете на съдбата…
седя…
загледана в пространството,
с мисли, ...

Лазурно сини, необятни,блестят с копнеж и ме обгръщаточите ти невероятни,и всичко в менепреобръщат.И ставам лекаи въздушна,в ръцете ти се разтопявам,притихвам,сгушвам се послушнои всичко в мене засиява.От обич сплитамеръцете си,сега сме с теб единно цяло,не ме забравяйи далече да си,и с друга,мен си ...

Премръзвах от вини и хорски неволи.
Насъщно те исках и тайно се молих.
И взех топлината ти жарка, без грях.
И в огъня ти горях, от святост и страст.
В любовния плен все бях, пагубен. ...

Излишна нежност, прикрита самота,
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.
С какво заслужих измислени целувки, ...

Като
птиците
във полет
еднакво устремен си
и еднакво кух - ...

Безмълвие под звезден сaркофаг,
разбираш, че за теб е отредено,
пред портите на плачещия мрак
да пееш за цветята неродени.
Докосвания, жарки като смърт, ...

Глътка въздух
Баба Марта мартеници върза
за здраве, щастие, любов.
С пролетта започва да разцъфва
и надеждата за полъх нов. ...

Аз винаги ще бъда на тринайсет
и няма да пораствам цял живот.
Годините ще викат: "Осъзнай се!",
"Недей!"- ще шепне старата любов.
Ще иска тя невинна да остана ...

Венче от маргаритки
в косите ти от свила,
поставяш го с усмивка,
по детски дъх стаила.
Възторжена сияеш, ...

Една безумно стара приказка
докосна мойте топли длани.
Един въпрос, побъркан от разискване,
поиска да избяга. А постлани
с безброй надежди и милувки стари, ...