Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...

Този дъжд... плиска се в минорен звук,
удря по перваза, брули цветни листи -
падат -
ударени, наранени,сякаш унизени...
Този дъжд - мокро. ...

Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...

Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...

Кривиш си душата, “приятелю”.
Бъркаш си в здравето с тези лъжи.
Ти плюеш обърнат към вятъра,
а храчките лепнат по твойте очи.
Ти поспри за момент, почини си. ...

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...

В три без пет ще вият хали,
тръгнали да търсят теб.
А пуснат ли по мен чакали,
знай - избивам ги наред!
В три без пет дъждът ще брули. ...

Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с отпадъците тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...

Днес не ми дреме,
защото съм млад.
Мои са време
и целият свят.
Животът ме дърпа ...

Любимецът домашен ми е малко странен,
порода непривличаща животнолюбци,
че в този свят чаровен и измамен
те търсят си да гушкат все сладурци...
А моят е... хиена на петна... ...

Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години ...

Уж март е, а пък доста хладно е навън.
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...

Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...

Полицията вече разпитва заподозрения по системата добър полицай – трезвен полицай…
хххх
От десетия етаж паднал оптимистът Мишо.
Пита се – от кой етаж натам ще промени мирогледа си?
хххх ...

/Беззлобно за злобарите/
Седи.
Разплита си чорапите.
Защото друго не умее.
На всяка власт ...

Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...

Да пребъде по изгрев небето
в златно утро със руси лъчи
с най-мечтаното слънце, което
ни събуди по първи петли.
Не могло да дочака зад хълма ...

Часовникът отмерва тишина, като след Хирошима.
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...

Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...

Сълзите по лице се стичат,
че жадувам ангелска красота,
две топли очи теб обичат,
но доброто е уязвимо в света!
Звездите горе погледни - ...

НА РЪБА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В ерата на духовното насилие
пороците, хитреците и митовете
като вълк единак, ...

Сънувах вятъра сред прашните минути.
Сънувах в пристъп вятъра на младостта.
Дошъл бе в спомена на мойто утре
с надеждата към бивши дни да полетя.
Развял старинния ми свят подобно кърпа - ...

Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...

Не можеш да се възстановиш, преди да осъзнаеш от какво се възстановяваш...
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...

Насреща - огледало ! Стар познат
ме гледа със усмивчица ехидна !
Небръснат,свъсил вежди стар пират,
усмивчица - пиянски миловидна !
Той иска да си мисля,че без него - ...

СЕМЕЕН АЛБУМ
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...

-Огледалце от стената,
кажи, какъв цвят ми е душата?
Може би я виждаш бяла
или пък е черна цяла?
-Ей, как искам да ти отговоря ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...

СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...

Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...