Там, в планината на черна пътека
изщрака моторът, угасна колата.
Грабнах сакото и тръгнах полека,
напряко поех през гората.
Някъде там зад малкия рид ...

Понякога съм с душата си в странен дуел
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!
Понякога тя, душата ми се перчи, знам, ...

Не се завръщай никога при мене
и устните ми вече не търси!
Че стичат се по тях сълзи солени...
Тя - нуждата по тебе ме стопи.
Аз нямам вече сили да се боря ...

Пиеса в черно-бяло
Драматична постановка в едно действие
Действащи лица:
София – млада поетеса на 25 г.
Лауринас – отчаян млад литвиец на около тридесет. ...

Аз сънувам сън прекрасен -
Дяволът докосва моето лице.
Заговори с глас тъй нежен,
че душата ми се влюби.
Затанцувахме красиво валс, ...

Дъжд от светлина.
Любов от капка на дъжд.
Разцъфна цвете.

рубая
Цветето загива... от поливане,
а сърцето наше - от обичане.
Затова ли всички търсим
у онзи, другия, разбиране?

Не се страхувай...
тя дойде... за 2008 път,
откак Христа...
С усмивки, 2008 на брой,
не знам как, ...

Стъклена красива пеперуда
търси своя чуден свят.
Взира се навред с почуда
и лети от цвят на цвят.
Лети със други пеперуди, ...

На...(теб)
Постоянно говоря за теб,
а когато мълча пък се чудя,
ще имам ли някога ред,
когато до теб ще се будя?... ...

Вместо празничен поздрав...
Какво е всъщност Новата година -
навярно шепа дни, събрани в миг?
Миг, в лавата на времето застинал,
премръзнал в свойто чакане войник... ...

Изпратих те.
На есента със листопада.
Изплаках те.
Със сълзите на дъжда.
Помахах ти за сбогом. ...

Лято през януари
Усмивки по слънчевия сняг играят,
смях разтърсва клонки заскрежени -
във ледени кристали се разтваря...
Поръсва ни с приятна радост нежна. ...

ВЯРА
Аз не вярвам в бурната любов, онази - дръзката,
която ни връхлита като вятър ураганен
и ни помита бясно на страстта с вихрушката,
докато сами не паднем като ствол повален. ...

Денят бе мрачен,
огънят – студен,
но твоята любов ме стопли.
Ти дари ми съня,
ти върна ми смеха ...

Ръцете ти ме търсиха –
изпод завивките.
Хладни, но истински.
Очите жадно ме обгръщаха
във тъмнината. ...

Нашето ежедневие започва с чаша кафе,
понякога горчиво, понякога сладко може да е.
С кафето точно приляга нашето сутрешно настроение,
горчивият вкус е простичкото ни вдъхновение,
сладкото у него е рядко срещано явление. ...

Часовникът отброява последната минута,
в очите му щастие бликаше, аз видях,
но в моите спомени бликаха
сълзите, едвам удържах!
Светлините прекрасни пред мен блестяха, ...

Постой до мен,
не тръгвай!
Десет дни и нощи
без тебе живях.
Постой до мен! ...

>>> Още само някакъв си час
>>>
>>> и годината ще си отиде.
>>>
>>> Ще даде на следващата шанс - ...

Не е нужен компас,
ако трябва да бъда намерен.
Аз съм тихият глас
на затворник в мига на разстрела.
Аз съм първият вик ...

Смени парфюма.
Поднови бельото.
Изми колата.
Нещо става, кажи какво?
Разсеян си, работиш до късно. ...

Събирам капки надежда
в ръцете си;
а шепите ми - толкова крехки -
така малко побират...
На талази попивам надежда ...