Образи размити в очите,
сълзи неизплакани вечер,
поглед не докоснал зениците,
зная, сътворен е за мене.
Някой е чакал във тъмното, ...

ВИОЛИНА
Сърцето ми удар пропуска,
когато минаваща жена
има твоята прическа
или твоята снага. ...

Кажи ми, че тя не съществува,
кажи ми, че тя не съществува.
Не мога да повярвам, че ти
влезе в стаята ми и каза
всички тези неща, ...

Опитвал съм се толкова много пъти
да те обрисувам, а все не мога,
да те нарисувам с ръцете си,
или да те обрисувам с думите си,
знам, че кога те докосна и погаля, ...

Всеки път, когато сядах на кафе в градинката на барчето, я наблюдавах внимателно. Мъничка и миловидна, късо подстригана и с момчешка фигура. Големи, замислени очи. Тя беше единствената, която сядаше при мен без да се страхува или притеснява от белезите ми. Другите бягаха от мен като от прокажен. Всъ ...

Понякога душата ми диктува,
понякога сърцето само си приказва
и без да ме пита нарежда -
гняв, любов, доброта, усмивка
и в един момент всичко избива в сълзи. ...

Защо пък да се пъна в нищото? Сякаш цигарата, запалена и погълната, не се превръща във фас?
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...

Заспивам ли? Май повече будувам,
защото знам, че пак ще ме сънуваш,
разбивайки се в моите очи…
Събуждам ли се, щом усетя
твоите устни върху мене пак? ...

Роза рони цвят след цвят и тихо вехне,
символ на прииждащата снежна зима.
Вяра и любов от живия живот ще вземе
за крилете, с необикновена сила,
на лястовици гняздо свили с трепет ...

>>> Ще те призова... тих спомен...
>>> в моя дом... неочакван гост...
>>> ще ти покажа душа... мечтател...
>>> за да видиш фалш... реалността!

Цял живот са ни лъгали,
че "битието определя съзнанието"!...
Но какво битие заслужаваме,
щом е закърняло съзнанието???...

Защо са ми очи, когато сляпа съм без Теб?!
За да те позная, Обич моя...
Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?
За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...
Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?! ...

Остави ми, моля, синьото небе,
остави ми ти земята, цялата.
Още чувам твоя глас и той зове
и някак си фалшива е раздялата.
Парят още горещите ти длани, ...

С майка си споря на тема позната,
може ли чувства да имаш на друг към жената?...
Може ли тя с нещо да те привлича,
може ли нея, омъжена, ти да обичаш?...
Аз смело подържам своята тема ...

Бяла пелена покрила е града.
Със снежното крило заличила е греха.
Няма я тъгата - весел е светът,
всичко е простено и е заличено.
Снежните звезди падат по земята ...

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.
Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една, ...

Изповядах се. Така разголих си душата до разврат.
Но, преподобни, май не ме разбираш?
Обичам хората, повтарям ти го пак!
Уви, там Господа им беше враг...
С куршум в тила лежаха идеалите ...

автор:
Замръзнали са градските площади
и улиците са самотно тихи.
Над новопобелелите квартали
безмълвно Витоша наднича. ...

Най-смъртоносно
е мълачанието
настъпило
понеделник сутрин,
когато слизаме ...

В моето сърце вали
и в мислите ми все си ти,
а навън и мрачно е, и тъмно,
и копнея да избягам само.
Там, далече, в самотата, ...

Бледа сянка на усмивка
по сухите устни разля се,
рана душевна, парлива
нивга не ще да зарастне.
Очите, доскоро жизнени, ...

Страхувам се
и знам, че е човешко
да изпитваш страх
пред всичко.
Да знаеш, че ще се ...

Разби тишината ми
с най-сладкото проклятие
на очите си.
Изгря в душата ми
и болка, и разпятие ...

И понеже съм сама,
а пак е Коледа,
реших де те измисля, ей така,
поне за малко да сгрея измръзналата ми вяра…
Спомних си всяка мила дума, ...

***
Стенание
Мрак. Вълнение. И страх.
Звук. Искра проблясва. Трясък.
Остър писък. Тишина. ...

Предчувствия.
Слуги на сбъдване.
Във форма „може би”.
Вибрации на нерви.
С пулса на „дали?”. ...

Страх ме е, но не мога да го изкрещя.
Страх ме е, потъвам в пропастта.
Сили нямам, нито вяра.
Бъдещето търся,
тъй красиво и щастливо, ...

Не се сдобрих със себе си...
Заради теб.
Нима живея, за да те преодолявам!?
Оглеждам се във бялото на скреж.
И то от мисълта ми се запалва. ...

Travelin' soldier
Two days past eighteen
He was waiting for the bus in his army green
Sat down in a booth in a cafe there
Gave his order to a girl with a bow in her hair ...

Тогава се познавахме...
Тогава знаехме това,
което сега не знаем.
Тогава бяхме големи,
а сега сме малки. ...