-------------------
Веднъж реших във стихове да те възпея,
пленен от твойта красота,
аз исках върху листа чувствата си да излея,
с думи да разкрия любовта. ...

Трудно беше да те обичам,
да призная любовта пред себе си дори.
Знаех, че за теб аз не знача нищо,
просто непознатото момиче с черните очи.
Знаех, че не бива да се влюбвам ...

Дъжд от спомени.
Угасват мечтите ми.
Тлее надежда.

Ако се любим с двама, трима
нежно, неуталожимо,
любов ли е това?
Или носим нежността в сърцето...
А къде е любовта?...

С б о г у в а н е
Сбогом казвам и си тръгвам,
всичко свърши между нас.
Сбогом казвам и изтръгвам
от сърцето луда страст. ...

Очите Ти са изразителни
и мили!
Погледна ли в тях,
те ме очароват!
Очите Ти са страстни ...

(Днес изключително важен за мен човек има РД. Стихът не е типичната честитка, но тя ще го разбере...)
Всяка година премита околовръст тротоарите,
за да е красиво и чисто за любуващите.
Задъхани изненади акостират, където сварят
и винаги има сами и празнуващи. ...

Плача,
защото си в мен,
а не те докосват
очите ми.

Гълъб и бяла гълъбица
в небето щастливо летят,
но не, защото са с крила,
а любовта прелива в малките им сърчица.
Гълъбът изчаква свойта гълъбица, ...

Утре ми се обади,
че днес обхвата ми се губи.
Върху стореното ти се замисли,
изчисти си всичките заблуди.
В почивка днес ми е сърцето, ...

Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...

Помниш ли, когато се целувахме?
Когато бяхме с теб ръка в ръка.
Помниш ли, когато се сънувахме?
И бяхме само ний един за друг в света.
Помниш ли, когато се споглеждахме? ...

Притискат ни невидими стени
от завист, страх и безпаричие,
понякога ужасно ни боли
от злобата и чуждо безразличие.
Живеем в свят, потънал в суета ...

Шуми тишината,
шуми
като мило
свидно
дихание, ...

За тебе, спомен, си поплаках.
Затръшнах порти с болка.
Пред теб се изповядах.
Не ме напусна и в окови пак ме сложи,
да нямам аз без тебе никакви въпроси. ...

Не ме карайте за любов да творя,
това чувство от мен се отрече.
Сви платна и кораба повлече,
уморена надежда в натежала душа.
Котва за кратко бе хвърлила само ...

Бесове
Опитах се да пиша аз разумно,
но напираха в мен бесове.
Излизаха ми думичките трудно,
сякаш брулени от ветрове. ...

В памет на рок певеца Баръш Акарсу
Танцуват звуци страстни
на влюбена китара...
Зове гласът ти властно
за истините стари, ...

Времена на чужда близост,
низост в техните очи,
лъжи, оплетени от близост,
това не може да си ти.
Не може ти да ме раняваш, ...

Навън погледни, за да видиш
белобрадия пътник с чувала.
На когото години се молиш
за свойта годишна награда.

На С.К.
Донеси най-после скритото пиано,
удари клавишите с подпалени ръце,
свири без болката в строшеното коляно,
разкривай истинското си лице, ...

МАЙКИ
Вечно с поглед търсите някого
с натъжени очи под своите забрадки.
Вие бяхте и млади, бяхте и майки,
лицата ви бяха някога гладки. ...

You're not worth it babe
The trouble you bring
The noise you keep
And you don't even care, yeah
I'm so sick of you babe ...

"Стоейки под дъжда"
Главата ми, боли ме, всеки ден става по-лошо.
Външният вид и усмивката ми се превърнаха в проклятие за мен.
Секси устни, червена пола и безкрайната улица.
Голяма кола, малък човек, моят любим за пари... ...

Quand tu
(Когато ти,)
Quand tu me prends dans tes bras
(когато ти ме държиш в прегръдките си,)
Quand je regarde dans tes yeux ...

Lee Ryan - Suffice To Say
There’s a way she touches me
Gently like a summer’s breeze I
t’s like poetry in motion when she speaks
By the warmness of her hands ...

Да беше прежда, усуквала те бих,
да изтъка от теб одежда синя.
Ала вретено аз не съм, ни стан...
на нишките последната надежда.
И затова от синьото безоблачно небе ...

Когато си без мен,
недей да страдаш!
Ще идвам в нощите,
когато сладко спиш.
Ще идвам в утрото ...

Парадокс на човешкия часовник
(Хайку)
Жадни, вплетени тела -
на полунощ,
а душите им - на шест...

Благодаря Ти!
Всеки допир до теб е миг,
отлитащ във времето безпощадно...
не чуващ моя прощален вик,
че за теб копнея тъй жадно. ...

Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"
п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!
Може би те имах... В миг на мимолетност,
когато ти до мен камбанено заспиваше,
а сутрин ти поднасях тихичко кафето. ...

Усещаш ли аромата наоколо?
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...

Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...

Вземи го. Той вече ти принадлежи.
Имам само една молба - не го използвай, докато не си сигурен, че го искаш.
Веднъж завъртял ключа, сърцето ми ще се отвори за теб. Ако не си сигурен, че и твоето е отворено за мен, моля те, не го отваряй.
Веднъж стъпил там, ще те запечата вечно и няма да те остави да ...

Срязохме пъпната връв на земята,
казахме - да расте
и превръщайки в градове селата,
сякаш хващахме за гърлото всяко дете.
Твърдяхме, че се грижим за природата, ...

Тръгвай си и проклет бъди,
хайде - давай, по пътя си върви.
Бягай, махай се и забрави,
че тук някой за тебе ще скърби.
Продължавай, без да се обръщаш, ...

Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.
Врати затворени, потъпкани цветя, ...

В студената нощ
спомен детски изплува...
Майчина ласка...