Колко съм трудна за описание -
разкошност наглед с кривини,
доближаваш любопитно дихание -
усещаш мирис на сълзи...
Колко съм трудна за обяснение, ...

Знай, че всичко тук е като ден,
но някой е заслепен.
Знай, че сърцето ми сега гори,
но няма те, нали?
Знай, че в мен сега е любовта, ...

Двуличник
Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата. ...

Не си мисли, че си единствен, не си мисли, че си мечта.
Като тебе има още много други по света.
Та нали всеки иска това, което не може да има.
И ти ще ме поискаш някой ден, но тогава ще е късно,
много късно, защото вече не ти ще си моята мечта!

Прости
Колко ли мечти аз убих,
колко ли безмислени нощи пропилях!
Всеки път, когато те погледна,
виждам - през теб минали са всички мои лъжи, ...

Изпускам му края.
Заразплита се...
Този мой живот
недоизпипан.
Гледам критично, ...

Още помня теб, сякаш беше вчера.
Галеше ме, влюбен. Нима всичко било е актьорска игра?...
Сега само този спомен ме гори, повярвай ми, боли и не ще обичам друг,
останала със сълзите си в този студ.
Но дано тя те гали с мойта страст, нека те обича както аз, ...

-------------------------
Дали за теб съм аз все още онзи същият,
признавам, че не бях добър и че постъпих зле,
но аз човек съм и за мен присъщо е,
да бъркам и да обещавам, че следващия път ще бъде по-добре. ...

От сълзи по паважа ослепях.
Разстилам ги без жал по него...
От стискане на устни онемях,
а болката изгаря ми сърцето.
Във други дни съм като мед, ...

С мен бъди
Боже мой, нима сме остарели?
Нечакана пристигна есента.
Тя влезе и... остана у дома.
Съдбата ни е пътя начертала. ...

Почувствай със сърцето
колко е гореща любовта.
Как усмивка по лицето
изгрява още сутринта.
Погледни птиците в небето ...

Във този град със улици, коитовсе още помнят твоите следи,витрините поглеждат дяволито,във тях да се огледаш ти.
Морето те очаква на брега сии помни колко го обичаш ти,вълните се разбиват в яроста си,че всичко е отминало, уви.
А люлката, в която ме люлееше -притихнала, студена, сякаш спи.В косите ни ...

Диша сърцето като река.
Спирам се, но не мога да те раня...
Липсва ми лицето ти.
Кожата сякаш е жива за мен.
Усещам пулса на ехото. ...

Къде се изгубих?
Защо се погубих?
Създадох те с обич.
Лице нарисувах.
Но с болка, без дъх ...

Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу ...

Стаята, която обитавам,
тя ли мен, или пък аз я притежавам?
Двете дружно някак си живеем,
плачем, замълчаваме
или се смеем. ...

>
>
> КАТО ОГЪН И ВЪЗДУХ
>
>>> Със теб сме полюси различни, ...

То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...

Влюбена до лудост ме оставяш да плача сама без глас
съвсем уморена от студа в гърдите умирам в този час
исках да те имам, но съдбата те отне
пак без думи повтарям твойто име на колене
Как да забравя, че лъга ме ти ...

А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...

Вечно неразбран
недооценен копнеж.
По цветята скреж.

Не искам да имам очи,
когато не виждам твоя образ във тях...
Не искам да имам уста,
щом не успях да ти разкажа всичките си приказки...
Не искам да имам уши, ...

За радост или пък за жал
имам си го в къщи цял -
"дядо Коледа", почти презрял...
Коледата като дойде,
не пълни с подаръци чувал, ...

Осмислих с оптимизъм
своя земен път.
Житейски катаклизми
няма да ме спрат.
Калена от живота, ...

Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян! ...

Тази сутрин се събудих по-истинска.
Не помня откога
не бях спала толкова спокойно.
Кафето ли? Ще го изпием заедно.
… ...

Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?... ...

Прогрес
Маймуните слязоха от дървото
и на тояга камък завързаха,
в природата впиха окото
и всичките и тайни развързаха. ...

Длани
(Честита 2008 г. на всички автори, читатели и модератори)
Изтля поредната година,
гледам кожата старее,
далеч от бедната Родина, ...

Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...

Случвало ли ти се е от сутринта,
да знаеш какъв ще е денят,
всяка лоша дума, която ще ти кажат,
всички случки гадни, които ще те смажат,
всичко лошо, което ще има, ...

"Нали ти казах" - каза той
и продължи напред,
оставяйки те пред стария избор.
Не гледай надолу, там е страшно,
не слушай воя на вълците, ...

Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш ...