На денонощието, в най-хубавия час,
когато слънцето с луната се целува,
усещам... Време, ти летиш край мен,
поспри се, накъде пътуваш?...
Не ме оставяй пак във самота, ...

Страхувам се не от тъмнината на нощта,
а от това да ме оставиш и изгревите да посрещам сама.
Страхувам се без тебе да заспивам,
защото сама в Нищото се скривам.
Страхувам се да разбереш каква през цялото време съм била, ...

Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи, ...

Нежното докосване на две тела, сплетени едно в друго. Толкова близо, че клетките пулсират по кожата в ритъма на всяко докосване. Вдъхновение, довело до еротичната страст, която изпитвам всеки един момент, близо до теб.
Нито едно действие на очите не подсказваше за предстоящите събития. Всяка неизляз ...

Била съм тиха и добричка
била съм даже и дете
(макар че не помня красиво детство)
била съм нечие момиче
излъгах се че той е моето момче! ...

Сега разбирам в топлите ми длани,
си сгушен, мили, само ти.
И в сънищата мои разпиляни
виждам само твоите очи.
Най-силното вълшебство си за мен, ...

"Обичам те!" - две думи толкова силни,
изричани от теб хиляди пъти.
За теб бях играчка,
просто развлечение,
за което нямаш притеснение. ...

>> Мечтата ми
>> в тръни е скрита.
>> Оттам,
>> щом слънце грейне,
>> усмихва се плахо. ...

Повява вятърът в платната сиви,
потъва корабът, остават само те,
развяват се като сребристи гриви,
морето - сиво, слънцето - пече...
Потъва мачтата с последната надежда, ...

Защо сърцето ми разбиваш?
И така жестоко се присмиваш?
Аз на всичко съм готов,
за да спечеля твоята любов,
а ти отблъскваш ме така, ...

Ах, леле-леле,
когато най-боли,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Ах, леле-леле... ...

Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!

Защо винаги, когато повярвам, се разочаровам? Защо боли толкова? Защо имам чувството, че няма да мога да продължа? Защо не се чувствам силна вече? Защо трябваше да е сложно? Защо не бяхме като останалите? Защо се наранявахме? Защо не си вярвахме? Защо никой от нас не отстъпи? Защо бяхме такива инати ...

Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...

Не го харесваше открай време. Нищо, че беше красив, висок, синеок и жените се тълпяха около него. Не го одобряваше и това си е. Имаше бегли спомени от него като деца, но после срещите им бяха твърде редки, за да може да се каже, че се познават. Точно това бяха - двама непознати, свързани от изкустве ...

Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...

Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...

Ще ми простиш ли,
ако от тебе си тръгна,
без обяснения,
без кални и лепкави думи,
от които знам, че ще те заболи. ...

Искаш ме,
отгатвам по очите ти...
Нали знаеш -
нямам нужда от думи...
Любовта само шепти, ...

*Без рима*
на Боряна Йосифова
Тъмна вечер,
неизпълнима мечта,
някой някъде плаче сега. ...

Почувствах те
върху възглавницата си.
С косите
и лицето си,
приласкани някога. ...

И този ден отива си от мен,
със целия застой на самотата.
Но знам,
че туй е мамещо страдание,
предхождащо момичешко вълнение. ...

Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...

Страстно чувствата надигат глас,
с ритъма на нежните кинжали -
те сега са всичко между нас,
вихърът не иска да ни жали.
Този вихър храни сетивата, ...