ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...

Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...

През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...

Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени, ...

Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...

Страдам аз сред тази тъма,
искам в щастие да живеем,
но душата е тъжна и сама,
сърцето сред болката крее!
Ти си някъде далеч от мен, ...

МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...

Заобиколен съм от скверненост и лъжи,
И влияят ми, отдалечавам се и ми тежи.
И всяка молитва прошепната в мрака
Е като воят на вълка далече в гората.
И сега като разполагам с повече време ...

Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...

Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...

В летните вечери залезът под ръка ме прихваща
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят, ...

https://www.youtube.com/watch?v=WEYk_aJeHfI
Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим ...

В съня си теб да преоткривам
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда ...

СИРОМАШКА МОЛИТВА
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...

/сериен хорър/
С прострелна рана,
със зъб избит,
д е в и ц а
с нагнил ...

Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.
През ушите ми, кънтейки, новините в този ден ...

Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...

властта -
на свободата
противоположността

БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...

"Обичам всичко да е сгушено-
всичко да е беззащитно, мило.
Обичам тайно да подслушвам,
обичам много сгушената сила.
Обичам всичко да е вятърно ...

Всеки път като си идвам в София и гледам изтупаните пешеходци по улиците ме обзема фикс идеята, че съм отчайващо вчерашен и трябва да си купя нещо ново. Този път беше ред на джинсите. Имах някакъв бегъл спомен за едно магазинче с добро качество стока на “Витошка” и при дежурната разходка с баща ми п ...

ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...

Трудът краси човека,
благата нека твориш,
да, работата не е лека,
но сал тъй ще се спасиш.
Туй е пътят към доброто, ...

ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...

Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...

Свят несподелим
В несподелим свят ми се живее,
свят, в който имам всяка мечта.
Свят, в който песента ми не немее,
заглушена от кикотът на сова или суета. ...

Там някакъв от древността велможа,
в богато украсеното си ложе,
в земите на Плутон веднъж се озовал,
или по-просто някак казано – умрял.
Порядък адов, ето – той на съд яви се. ...

Обичам я - каква зараза,
тя обича пък жени
и на мене ми отказа,
ми, иди я разбери.
В мен - разплакана виола, ...

Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...

Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.
Ще дойде утре, вдругиден снега, ...

3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...

Влакът ми бе електричка,
спиращ на малките гари,
в Бов, Желен, Владо Тричков -
толкова хора откарах.
Взели жената, децата, ...

Люлякът така ухае
и през зимата се връщам в пролетта.
Мисълта ми само знае
как ли го е съхранила досега.
Как запазила е спомен ...

/сериен хорър/
В и т а е п р и з р а к
в бял минижуп.
Р е к а т а
н о с и ...

Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...