Как си майко, добре ли си кажи?!
Там горе по-малко ли боли?!
Болката в гърдите, отмина ли кажи?
Спокойствие намери ли, толкова далече ти?
Тук долу, трудно е без теб .. всеки ден мрачен е за мен! ...

България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам. ...

Живей, но не за съжаление,
а за мечти и уважение!
Търси във всичко вдъхновение
и ведро, чисто настроение!
Живей, но не за чуждо мнение, ...

КАКВО ОТ ТОЗИ СВЯТ ЩЕ ОТНЕСА
... когато отлетя в простора син,
ще скътам туй, което Бог ми прати –
две ябълки връз майчиния скрин,
тютюнец – от пунгията на тати, ...

сатана склонѝ -
престола му да яхват
хо̀мо-сатанѝ

Как да ви опиша?
Какво за вас да напиша?
За усмихнатите ви лица!
Това прави ви различни.
Какво друго да направя? ...

Сделката е уредена,
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...

Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна. ...

пенсионирано плашило
сламената шапка
без панделка
+++
босоного лято ...

И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...

Сряда
Животът е кавър на някогашна истинска версия,
потъвам в инверсия.
Песните и те кавъри на живата музика,
огласяща някога душата, ...

Съблякъл ризницата си на воин,
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...

Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...

Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...

От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...

Обратно по стълбичката в командната стая, така де, как да я нарека, командна каюта, звучи по-морско. Тя хвърли едно око на уредите и продължи.
- Можем да се разходим навън. Това са леерите, т.е. парапетните ограждения по палубата и надстройката, това са 15-метрови въжета със закопчалки, ако има бурн ...

***
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...

Не искам да губя любовта ти,
а също не мога, не мога.
Пламъчетата в очите да гаснат,
без топлина да е твоят огън.
Не искам да си представям, ...

Отново да вървя, с попътен вятър,
със струните в гърди,
със звънливия повей,
който ден и нощ кънти.
И спомените да избледнеят ...

Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...

(не)случилите
се в живота близости
туптят ли - туптят

Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...

Bush won the war, and it was great.
I pulled out troops on later date.
Don't worry, Afghans,
enjoy Talibans -
new masters of country and fate.

На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...

Съборетини.
Камъни, мъхове, лишеи
по път за никъде.
Село – разграбено.
Жаден /за слава ли?/ ...

Естествено, сред тази гмеж
иде ми да кажа ,,Беж!".
Но, нали съм темерут,
а за други-пълен шут
все си точа още щика, ...

Изминаха два дни, откакто Грен се събуди, след нощта, в която бе изпил отварата и отново срещна Божеството. Тялото му бавно се възстановяваше от съдържанието на стъкленицата, дадена му от Маггана, която почти го бе убила. Времето премина неусетно в компанията на грижовната Тамида. Тя го наглеждаше п ...

АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът. ...

Напиши за нея "Четири сезона",
с пролет в бяло и лято босоного.
Нестинарка-есен, като птица волна,
в зимен мраз издигни я на високо.
Напиши за нея "Нощна серенада" ...

Ръцете ти са две пера,
а устните, милувка вятърна.
Гласът ти глас е на страстта,
а ти си толкова старателна,
когато ме желаеш, а това ...

Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...

Сега никой няма да знае
и ще се чудят коя ли е Музата?
Нима е станало някак случайно
или си плод на мойта илюзия?
И ще се шири твоята необятност ...

Дори и Сам да не го убиеше, това нямаше да остане без последствия. Някои откачаха, други изпадаха в толкова дълбок ступор, че спираха да общуват с околните и дори да се хранят. Трети започваха да чуват и виждат неща, които наистина не съществуваха. Никой не можеше да загуби парче от душата си и да о ...