Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло...
Ран Босилек
Я кажи ми, облаче ле бяло,
мойто чедо, там дали е здраво? ...

Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...

Не съм светица,
ала на доброто,
се старая да съм жрица
Да го пазя
и пламъка му да поддържам ...

Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи ...

Откровено за мен
от
аар
И ако това не е нарочно
за втори път описвам пак душата своя ...

Разминах се с едно момиче,
разминах се с една жена,
и само моя е вината,
че сбърках златото с калта.
Разминах се с една жена, ...

Ела, дете мило, чудесно,
стопли изстинало сърце,
твоето е добро и честно,
ела, да сияе усмивка на лице!
Сред мъка и тревога ...

Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...

Д Р А С К О Т Е К А
Писалката - премързеливо се влачи
напук на това, дето чакаш от нея -
че има пред себе си бойна задача -
отново на белия лист да живееш ! ...

Синовете са наш'та опора
и надежда за бъдните дни.
Те ще пазят навеки простора
и завета на своите деди.
Синовете са наш'та заръка ...

Перото ми е нещо загрубяло.
Подострям го за щяло и нещяло.
Потапям го в една и съща рана.
Описвам си живота без подкана.
Простих обиди, унижения. ...

Перото ми е нещо загрубяло.
Подострям го за щяло и нещяло.
Потапям го в една и съща рана.
Описвам си живота без подкана.
Простих обиди, унижения. ...

ЗАЧЕРКВАНЕ НА УЖАСА
Вятър зъл Земята клати.
Чезнат сетните слънца.
Разминавам се с примати.
Хора с маски. Без лица. ...

Ето пролука на пясъчен часовник
по-широк е днес отколкото преди.
Изтичат неусетно ценности вековни
в мъгла всеобща слепотата не вреди.
Безумието тъмните води отприщва ...

На дъщеря ми Маги по случай нейния рожден ден
Сякаш беше вчера...
Роди се от истинска любов.
С библейско име - Магдалена,
Първородна моя...Благослов! ...

Стоеше старецът в оснка горда
и с кръста само пред разбита порта.
Но меч в миг стана той в ръката,
та вкамени десницата и на палача.
Видя туй варваринът тук изправе цял, ...

Ликът ми отлита от теб като птица? Не страдай, нормално е, сине.
Дори да ме няма, ти носиш частица от мен... И тъгата ще мине.
Спомни си как мама в най-сухото лято забрави за всички саксии.
Посмей се. А после вземи си мушкато. Поливай го. Хапвай кайсии.
Прави си и сандвич, но повече супи! Подхранвай ...

- Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града понякога. Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена. Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужби ...

Прости ми, мамо, за това, че толкова пъти затръшвам твоята врата. Тръгвах си неочаквано като съм дошла. Съжалявам много, че не оцених твойта добрина. Вечно се мислех за права. Но помня казваше ми ти, че животът ще ме промени. Така и стана, вече съм голяма, станах мама. Благодарна безкрайно съм, че Б ...

МЕДИНАТА
Тримата просяци (говреше се, че са милионери), и днес пееха провлачената , като водите на река Бур Егрек, песен. Миризмата на стотици подправки се смесваше с тази на пържените гевреци, и на десетките видове маслини в малките магазинчета на Медината. По тесните улични лабиринти щъкаха хиляди ...

Сойка – птица присмехулка,
шавна в клюмналия орех.
Пита медена търкулна
здрачът, вместо да говори.
Блесна пламнала свещица, ...

Тленност страшна, тленност мила
в сърцето ми си се приютила,
а ума си покорила.
Отпращам те, скривам те в забрава,
но преходността ти плашеща успокоява! ...

Тя добрата дума идва от душа,
отваря и заключена здраво врата.
Добрата дума е от човек с добро сърце,
отправена към друг човек и към дете.
Добрата дума сбира нас, хòрата, ...

„В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, - а то, опустялото - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!“
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...

Клонинг клонинга подгони, камуфлажът е добър,
всичките хамелеони са за мене бял кахър.
Куче влачи – диря няма. Бавно охлюв, но пълзи,
комедийна мелодрама – ред сополи, ред сълзѝ.
Сериалът е безкраен, пъстър, шумен маскарад ...

На вратата се звънна. Униформен.
- Добър ден! Аз съм новият квартален. Обадиха ни се комшиите ви. Вдеки ден от ранни зори у вас е имало скандали. С врясъци, истерии, обвинения, тропане…
- Ами жена ми…
- Знам, знам – и аз съм женен… Но чак толкова шум, пречещ на съседите…
- Ами разбирате ли… ...

Кафяви, смърдящи, наторяващи политиката.
Част от естествето, разбира се. Знаем, очакваме ги и все пак – изненадваме се.
Като последната информация от Die Welt. Който сега разкрива това, което знаехме или се досещахме преди близо година. Нима има българин, повярвал на лъжите на Ниновица и ОПГ ПП – ам ...

Живея аз в квартал прочут -
богат, разкошен и шикозен.
Но вярвайте – не съм надут,
аз просто учен съм фамозен.
Откритията ми безчет ...

От Господ аз съм одобрен.
Не, че най голям съм фен
на неговите постулати
и фразите му най -крилати.
Да пиша, си ми е в природата. ...

БЯЛА ЛАСКА
... аз спрях да се страхувам от смъртта,
добре си знам какво ме чака утре –
пак рими ще ви пиша и чета
във Windows-а на вашите компютри. ...

КРАЙ
Оригинален текст
Глава 21
1983 ГОД 20 ФЕВРАЛЯ, 85 ЛЕТ
СЛОВО УЧИТЕЛЯ ...

Дори да няма изворна вода,
пак изгрева на тебе ще наричам,
защото знам – животът е следа
единствена, в която те обичам!

Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим, ...

Ако зависеше от него, никога не би прекрачил отново прага на този апартамент. Дори не посещаваше квартала, в който се намираше. Бяха изминали двадесет и четири години и два месеца, но спомените за онзи майски ден, все още живееха, възвръщаха се в неочакван час и пареха като въглените на нестинарскат ...

Железният човек глътна картата на майка му с тихо жужене, замисли се за миг и на челото му изплува надпис: „Наличността е недостатъчна. Най-близка сума – 20 лева.“
„Двайсет – двайсет!“, реши Зарко и започна пак да натиска бутоните. Чу се мъчително скърцане и тих, тръбен звук.
„В утробата на железния ...