Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...

Нощ зимна, нощ тиха,
но мрачна и подла...
Една старица бездомна
ридае над плоча надгробна
и с ръка немощна, но злобна, ...

Приказно безвремие
Нежно ме засипва приказно безвремие.
Огънят във печката възторжено пламти.
Светло и лежерно, зимно настроение,
бавно, без да бърза във душата ми вали.

Ела...
Да те погаля с нежност!
Ела...
Аз пазя винаги Любов за теб!
Ела... ...

В разцвета съзвучие, поете,
синева си,
която може да
бъде докосната
чрез ...

Думите ми остри са кат меч,
речта е моето оръжие,
празнодумците наказвам ги със сеч,
за тягостното им бездушие.
Аз остра реч единствено владея, ...

Тази нощ ще бъда толкова красива! Ще бъда там...
Така желана, но недостъпна. Разпръскваща леден
чар около себе си. Ще бъда там, където бях и преди.
Толкова различна... Единствена. Само за теб!
Ще бъда там - толкова неустоима. Ти ще стоиш отстрани ...

I've been alone with you
Inside my mind
And in my dreams I've kissed your lips
A thousand times
I sometimes see you ...

Нищета
Подавам знак, че съм тук до теб,
а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,
поглеждащ с онзи поглед на ерген и
сещаш се, че си свободно окован. ...

Детето в мен всяка вечер плаче,
иска да се върне в дните, в които всичко е игра.
Детето в мен иска пак с приятели
да се качи на черешата пред блока.
Докато кара колело, да падне ...

Защо?
Защо се раждаме бе, хора?
Защо човешкият живот е кратък,
осеян с много гадост,
а малко радост? ...

в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...

Дали ще те открия пак
Вятърът виновно клоните брули,
листата пожълтели падат едно по едно,
бели облаци струпват се там в небесата,
есен е - няма ги пойните птички отвън. ...

>> не чуваш
>> не виждаш
>> дали чувстваш
>> статуя
>> от мрамор ли си ...

Имам всичко
Когато видя твоите очи,
от любов прескача ми сърцето,
а всичко в нас така гори,
по-силно от Слънцето в небето. ...

Очите ти пленително топли
са любов.
Ръцете ти седефено нежни
са любов.
Сърцето ти огнено горещо ...

Тъй детска, слънчева усмивка.
Две очи големи, чисти.
Непокорно, някак любопитно
обхождат цялата ми същност.
Две ръчички мънички, ...

Очите ти са ручей бистър,
а аз съм росна самодива.
И къпя се в любов лъчиста -
до болка истинска и жива...
Ръцете ти са огнен обръч, ...

Не знам защо, в чантата си винаги нося едно стихотворение на Константин Калиникос „Въпроси" от неговата книга „Лаври и мирти". Може би, защото човек е устроен така да си задава въпроси и да търси техния отговор.
„Защо пшеницата има нужда от оране, засяване
и работници,
докато стане на пита хляб,
и в ...

***
Ау! Пак ме ухапа...
Някой ден ще ми оставиш траен белег
с тези твои вампирски зъби.
Изпиваш всичко в мен периодично ...

Детството над мене преминава,
носено от орлови крила.
Спомен в моята душа остава,
спомен мил на красота.
Мама пак ме гали с нежни пръсти. ...

Върви отново тя по улицата- върви сама.
Поглежда, хората минават,
усмихва се и осъзнава колко е сама.
Да, листата и напомнят нещо.
За онзи парк със зелените лехи. ...

Не си отивай, мили, не ме оставяй сама
да се губя в спомени щастливи,
да се чудя защо си тръгна любовта...
Колкото и да те обичам, аз не мога да те спра,
вътре в мене болката протича и разяжда ми плътта... ...

Противно наивен съм.
Понякога прост.
И често не зная що искам.
Почтен силогизъм.
Почти като Бог. ...

Повяхваш ли, красиво цвете?
Защо така си клюмнало,
Изящно...?
И защо капкици роса
се сгушват в чашката ти ...

Тръгвам живота да търся
с надежди, копнежи, мечти.
Изпълнена с плам във сърцето
и в очите искрица блести.
Но бродя из улици тъмни, ...

Застреляй ме, преди да те убия,
с отровени от болката сълзи,
събирах ги, но няма да ги пия,
подарявам ти ги, за да не боли.
Открадна ми съня, поне върни го ...

"Веселата Джорджия"
Старият железничар Григорий беше седнал на скалистия хълм и се взираше мълчаливо в железопътната линия, която се бе простряла под него докъдето му стигаше погледа. Прави, криви с малък радиус, релси, стоманобетонни и дървени траверси, изкопи и насипи, прелези - всичко това му бе ...

Добра душичка и добро сърце
носи в себе си това момче.
Обича лудо и лети,
на момичето в ухото то шепти.
Влюби се в едно сърце ...

Духът на моята мечта обгръща
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна ...

Без теб...
Радвам се на най-красивата мечта...
Противопоставям се на най-големия страх...
Предизвиквам най-дръзката представа...
Храня най-страстното чувство... ...

Любовта е красива също като теб. Любовта има вкуса на твоите устни, любовта има сиянието на твоите очи. Любовта има всичко твое. Тя ми го показва и след това си го взема обратно, като ми оставя най-прекрасните мечти. Тези мечти, от които живея.
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...

Приятели любими,
приятели добри,
с нас в моменти криви,
с нас и в смъртта.
На вас бихме дарили ...

Потънал е градът във студ и сивота.
Есенният ден парализира мисълта.
Мудно движат се трамваи и коли.
Нищичко не иска да върви и не върви.
Но кадемче някъде дълбоко в мен ...

Когато сложа ръце на раменете ти,
те се превръщат в криле на уморена птица.
Отнеси ме със себе си.
Кратко е лятото.
Когато докосна с устни очите ти, ...

Старец
Циганин стар замислен стоеше,
бастунче в ръка си държеше...
Чистичка риза, чисто сако,
замислен за добро и за зло... ...

Гледаш го - малко детенце, босо и гладно.
Върви и с жадни очи стене, а не говори.
Сутрин и вечер, може би за тебе хладно,
прибираш се, а на него кой ще му отвори.
Краченцата му се подгъват, боли, но, то не спира. ...

Влажни улици
и хора важни,
със очи невиждащи,
но жадни,
да разкъсат нейде тъмнината ...

***
"Разбра ли вече?
Всичко се върти
с нетърпение.
Аз не съм вече бог ...