Привикнах
да ме милваш с очите си,
да пия бистра, от извор, вода.
Привикнах
да съм част от живота ти, ...

Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание. ...

Към ласките
не съм ти безразлична
и ме побърква
оня луд копнеж,
когато със финес ...

Търси, търси, търси! Терзай ума си! Не терзай тялото, нито чувствата, терзай ума си! Мрази се, мрази тялото си, но обичай ума си. Ти си животно без ума. Твоето бездействие може да буде продуктивно, както и продукта ти може да бъде бездеен. Разбий илюзиите си, но не излизай от тях! Разбий ги и остани ...

Изтича бързо пясъкът на времето,
от забити шпори хълбоците кървят.
Но ний оставяме крака си в стремето,
за да не изчезнем в гроб от кръстопът.
Защо пилеем златото на времето ...

Текат минути, дни и часове,
бързо времето отлита, без дори да разберем.
В този миг внезапно от мисъл озарен си, че:
Младостта е изживяна и няма да се върне
и как ли ще признаеш пред себе си, че тя е отживяла. ...

Един отекнал миг. Дежа ву. Очите ти.
Нощ от рози. И сатен.
Два лъча тъмнина. Сълзите ми.
Ранен съм във душата. Похитен.
Звезди над мен. И по косата ти. ...

Нощ...
Нощта е моя...
Аз съм в нейна власт...
И мисли в сънен леден мрак
спохождат ме, като мъгли. ...

Когато си до мен
Когато си до мен,
чувствам се щастлива.
Когато си до мен,
сърцето ми пулсира. ...

Събудих се...
Непроменен Денят ме чака...
Непроменено сив без Теб, Любов...
Непроменено влюбена във Теб аз ставам...
Копнеейки започвам да те преоткривам ...

Празна стая. Скъсан лист.
Вятър повява по празната улица.
Сякаш безлюден остана моят град. Откакто ти си отиде.
Някога в моя ден грееше слънце, чуваше се детски смях,
а сега е пусто и празно. Сякаш никога не е съществувал светът ми. ...

Сърцето ми със нежност
се изпълва,
щом в моя остров
вляза аз.
Очите ми ...

Призрачен слой
се слива в моята обвивка.
Разхвърлят се около моите нозе
увехнали цветя на моята душа.
Призрачен стон ...

ВЯРНОСТ
Лъвът днес е болен, лъвът днес е блед,
лъвът днес вече не е така напет.
Омърлушен е, дори е свел глава,
в очите му изпъква някаква тъга. ...

Графично-точни и изящни клони
безмълвно са разперили дърветата.
Над клоните увиснала луна
сред шепа разпилени тюркоази.
Най-съкровените ми тайни пази. ...

Нощта пулсира от въздишки,
дъхът ни пари от страстта,
жадуват устните целувки,
ръцете нямят мира, бродейки
по потните тела. ...

Чувствеността ми няма да пресъхне.
Пред омразата Ви горчилката на екс ще глътне.
Инжекция с лицемерие ще си поставям.
На Вас да заприличам си забранявам!
На черното как да кажа бяло? ...

Anita765 ( Ани Монева) и Noel (Ноел)
Хората се разминават,
трябва ли така да бъде?
Чувствата се разпиляват,
затова кой ще ни съди? ...

ПЕСЕНТА-СПОМЕН
Вятъра в чедърите шуми
и развява книжен амбалаж.
Морето - за нещо почва да скърби
и споделя шумно с гърбавия плаж. ...

Спомням си, когато бях дете,
когато тичах из полята,
носех в себе си детския плам
и слънчеви лъчи заплитах си в косата.
Но минаха годините и ето - ...

Виждал ли си тъжна пеперуда,
със скъсани криле пред Любовта?
Или да я е сполетяла участ друга,
например да е забравила своята мечта?
Виждал ли си тъжна пеперуда, ...

На Спас
Зная, пътят няма да е лесен...
И ще има клетви, хули...
Срещнахме се не на пролет...
И сега е есен... ...

Да прощаваш е лесно,
когато прощаваш на другите.
Да забравиш е лесно,
когато забравяш другите.
Да те е страх е страшно, ...

От нея с чар извира любовта.
Тя крие ключ за мъжките сърца.
Лети нощем като райска птица.
В сънища красиви е царица.
Излъчва тя лазурна светлина. ...

Светлините в салона аплодираха
новия анонс на песента,
стените слушаха и подозираха,
че специален повод има вечерта.
Червената й рокля украсяваше ...

Туй хубаво, нежно момиче,
с усмивка кат` пролетен цвят,
как никой го мъж не обича
във този компютърен свят...
А сигурно доста е имало ...

Плавни движения,
грациозни тела и
водка мартини.

Тръгва си бавно
нощта
зората пробудила,
връща се
утрото светло ...

Не ми е до поезия, но трябва
да напиша нещо аз сега,
за да ви кажа колко много страдам
и да ви се извиня. :)
СТРАСТ ...

Без коментар!
Поводи - колкото искате... За всички, които искат да се замислят...
Прочитаме някое хубаво произведение... Нищо не можем да кажем... Защото сме затаили дъх. Започваме отначало... Сетивата ни са изпълнени с най-различни усещания... Пак мълчим... Написаното ни е провокирало да си предста ...

Разкъсаха се жалките ни сходности
и с ехо отшумяват в разстояния,
двусмислено дълбаят ни подробности,
разнищени в лъжовните признания.
Заедно привикнахме със самотата, ...

Взрив избухна в моята душа.
Побрала в себе си целия свят.
На мене се падна в тази война
осколка да бъда от всеки снаряд.
В сърцата на хората да бъда артерия, ...

Защо ме забрави? И как можа
сама да оставиш мойта душа,
да търси любов в чужди лица
и да разбива невинни сърца!
Защо го направи? И до днес не разбирам. ...

Изведнъж се притесних,
че днес пропуснах да ти кажа,
че те обичам...
Помислих си,
че може да не си разбрал. ...

Огледало (през неговия поглед)
Понякога пристенва огледалото
и погледа намръщено поглежда.
Не е повяхнал той тотално,
но някак тъжно се oглежда. ...

Носталгията денем
сапунисва с облаци небето.
И миналото превалява.
После слънцето
е току-що измитото ...

На пясъка до босите ми пръсти,почти настъпено или отмито,едно сърце рисувано ме спираи сякаш ми намига дяволито.
Едно сърце пулсира като живо,макар морето тихо да го дебнеда го залее със вълна пенливаи да го грабне ей така от мене.
Протягам длан, докосвам го, изтръпвам,в това сърце, на пясък начерта ...

- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегър ...