За да може всеки ум да очертае сам за себе си що е това философия и как, по дяволите, в крайна сметка се философства, първо ще дам едно определение за другостта, което не притежава и най-бегъл философски характер.
“Другостта е всичко, което не съм аз; всичко, което не е мен.”
В едно подобно определе ...

Влизам в пустата градина
без дърво и без цветя.
Граднарят - мъртъв от мъка
лежи на изстиналата земя.
Нито стръкче тревичка, нито дори мъх, ...

Разходка. Тиха. Под звездите.
Разхождаме се. Аз и ти.
Разглеждаме се. Чрез душите.
И си разменяме мечти!

Поетична душа
започва да твори...
Ред след ред,
поредна дума със звучност нежна...
Поредното писмо ...

Петъчно ми е. Желанието.
Заявило дружелюбна среща.
Предусещало уханието
на сготвено с любов гореща.
Петъчно ми е. Спасението. ...

Не преставам да се чудя на склонността на хората да си го изкарват на другия, когато животът им е скапан. И не преставам да се питам защо ние, потърпевшите, трябва да проявяваме разбиране и съчувствие към такива хора? Когато си ощетен, последното, което ти хрумва е да мислиш какво им е на мъчителите ...

Искам да видя ръцете си,
потопени в кръвта
на твойто разбито сърце.
Искам да видя камината си пълна,
с пепелта от твойте ...

Топи се в сенките нощта,
в гърдите ми тежи омая,
отблъсквам с думи близостта,
чертая фигури във Рая.
Загубила поредната мечта, ...

''Остани'' - крещеше ти.
''Не, не мога, разбери'' - повтарях аз във този час,
исках да ти вярвам и да бъда с теб,
но нещо се прекърши на хиляди пърченца в мен.
''Не ме обичаш вече'' - каза ти, ...

Как искам ти да си до мен!
Да погаля устните с целувка,
да обгърна твоето сърце.
Да запълня празнотата
и да заживея в светлината. ...

Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...

Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъже ...

Знаеш ли, как светът ми се преобръщаше,
когато ме наричаше пред другите “моето момиче”?!
Знаеш ли, как ми се щеше да спра времето,
когато ме целуваше нежно по челото и ми казваше: ”Обичам те!”...
Знаеш ли, че аз никога на никого ни вярвам, ...

Богатство
В една песен се изпя така:
"Имам най-голямото богатство -
една мансарда и безброй звезди"...
А Аз бих го казала така: ...

Аз съм детето, което в чудесата вярваше,
и ръката си на всеки подаваше…
Аз съм детето, което всичко правеше,
за да може да живее спокойно като теб…
Аз съм детето, което мислеше, ...

С черно пиша най-светлите думи,
с мъка изказвам най-нежните слова,
всеки лъч на слънцето в деня ми
привиква при мене нощта.
Приема ме черната обич, ...

За да откриеш душата ми,
търси ме, дори да ме няма,
търси ме, ще съм навсякъде.
Виждай очите ми във небето,
усещай ме с вятъра. ...

Сън
Сън сънувах, но безцветен. Дъгата в мен потъна.
Беше тихо, много тихо - опитах тебе да открия.
Загледах се в безкрая - не те видях.
Вятърът прошепна нещо - не го разбрах. ...

Ако не си обичал поне веднъж -
защо си бил на този свят?
Ако не си усетил радостта
да си между небето и земята
- не си живял. ...

Гордост
Разделяме се с думи тежки,
с гняв, обиди и лъжи,
аз не прощавам твоите грешки,
а моите нямa да забравиш ти. ...

МЕЧТАНИЯ
(след кат' ръфнах обяда)
Ехххх... бих пийнал сок от марулки,
докато галя галопираща екваториална костенурка.
Гледайки като поет-философ някъде в безкрайността... ...

Посвещавам на светлата памет на милата ми майчица Лиляна Георгиева Пенева
Живя на този свят, като светица,
на Бога, уповавайки се вечно
и твойта нежна майчина десница,
даряваше ме с радост безупречно. ...

дълбоко
Заспивам на работното място,
заспивам на място.
Гледам тъпо екрана,
с мишката цъкам полузадрямал. ...

Ето ме.Дойдох при теб.Нали отдавна искаше това.Кажи сега. Защо ти бях?(Повтаряме изтъркани слова). Разкайваш се. ... И от кога!?
Не е ли малко късно за това?Отидох си.Забравих те.Поех аз вече своята вина. Обичах те!Но вече не.Клетвите... (не говори предвзето).То... мястото ми в твоето сърцетака и ще ...

Какъв е смисълът да живееш,
щом си изгубил любим човек?
Какъв е мотивът ти да живееш,
щом от болка и ден почивен нямаш.
Защо трябва да продължиш напред, ...

А до вчера не знаех какво е любов,
мислех, че само говорят за нея,
но кажи ми дали си готов
с теб да я изживея.
Да се върнем назад - ...

Като стар рефрен помни ме, неизпята.
Като мълния, незапалила нощта...
Като стих шепни ме, припозната.
Рисувай по стените незавършени слова...
Обичай ме, когато отиде си мойто време. ...

Пази го, той е ценен екземпляр
в кучкарника, препълнен с помияр до помияр...
А знаеш ли, че казват,
че мелезите имали сърце,
препълнено с любов, ...

Кажи, защо започна таз игра и остави ме сама?
Кажи с какво по-добра е тя от мен?
Кажи сега как да живея - само със спомена за теб?
Как да продължа - влюбена и сама?
Как да дишам и живея - така-ограбена-без душа? ...

Тя е търсеща, неумолима,
в стремежите неукротима.
Цени всяка женска красота.
Търси в нея нежност, доброта.
Лети като горд орел в нощта. ...

ПЕСЕНТА ПОСЛЕДНА
Без спомен и биография,
без място и география.
Без белези и татуировки,
без археология и разкопки. ...

Всеки ден му подава булевардни цветя
край студените стълби на пъстра витрина.
Там, зад ъгъла мръзне и очаква го тя,
но и днес (както вчера...) той (пак...) я подмина.
Всеки ден му постила многоцветен света, ...

Дошла си тук сега да ме погубваш?
О, моля те, не си прави труда в това!
(Любовта е като птиците, тъгува
и тайно с вятъра разменят си писма)
Дошла си тук и с мен ти е приятно? ...

Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!
Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.
Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.
Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.
Как искам пак да си до мен - да върна този ден! ...

Мастилено потръпване на погледа,
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне, ...

Нирвана
Скалисти планини...
Назъбени стърчат.
от тях печал навява.
Пясък... варовик. ...

Аз пак те чакам, мое вдъхновение.
Мъглите, на които си ме дало,
премрежват мойто зрение.
Засенчват ми медала.
Аз пак те чакам. ...