Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...

Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...

Куче няма право
на вълк да се прави.

Двама братя смели
по пътя са поели.
Не знаят що ги чака,
а крачат смело в мрака.
Единият-строител, ...

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви. ...

вечен двигател
една любовта е и
вечен приятел

Петелът -
той беше!
Той беше,
първият разбойник
във живота ми! ...

Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се вър ...

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...

Здравей Небе!
Сълзите ти са тука!
И капят, капят като дъжд.
Не обича ли те някой... или просто...
Самотата те разплака тази нощ. ...

Във скайпа ми пристигна странен гост.
Стъписах се и чаках обяснение.
А той зададе ми един въпрос:
С какво аз мога да помогна?
Представител съм на изкуствен интелект ...

Болни сме, много болни...
загубили ,вяра и чест.
Криво разбрали светът ни
вместо радост в мрака стоим.
Лесно с усмивка забележки раздаваме ...

Докато бъркам миш-маша потъвам в детските си спомени на село.
Вгледана съм в оная зелена поляна, която е опасла двора на къщата ни и ситните капки дъжд падат по тревата и тя скланя главица в бурната си пролет.Глухарчето грее и и прави компания там под дъжда.
Виждам я баба с цветната кърпа на главата ...

Най-красива вселена си -
ярко начало,
от което извира живот-светлина
и със слънчеви нишки
малко облаче бяло ...

Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...

ЛЮБОВЕН КРАЙ
Край на този любовен романс,
не ми е нужен , твоя любовен аванс!
Не ми придавай сцени - от романтичния прованс!
Жалък ставаш с твоите лъжи - проклети! ...

НЕБЕСНА ДУПЛИКА
Сигурен съм само във едно,
че не са си лика и прилика.
Различавам плява от сено.
Само не добряка от мръсника. ...

Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...

Всеки ден пътувам с метрото. Нищо необичайно, но понякога срещаш хора, които те карат да се замислиш.
Слизам на „ Константин Величков“, пресичам, за да се кача автобуса. На десния завой към „ Тодор Александров“, посока центъра има две шахти. Стотици хиляди коли завивайки, преминават през тях. Вечно ...

Колежката Делчева, или Пъстротата на живота 10
Мария ме посрещна в спортен клин, дънкена риза с навити ръкави и ведро лице.
- Готова съм с кафето - усмихваше се тя - На балкона, или модерно верандата. ше е по-приятно.
И наистина дърветата спираха погледа към отсрещната кооперация, долу цветни храсти ...

ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част осма
Иванка смяташе, че е редно да си остане вкъщи няколко дни, докато момичето свикне с новото си положение. Затова каза на бригадирката, че се чувства неразположена и няма да ходи на работа няколко дни. Марин този ден отиде на работа.
Зато ...

Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...

ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...

9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...

На водопоя всички горски животни са равни. И принудително колеги. По жажда. Никой не посяга на ближния, даже не помисля, че хищник би могъл да скочи и превърне някое тревопасно в немного диетичен обяд.
Законът на джунглата е категоричен – извън водопоя прави каквото щеш. Или можеш. От началото на пъ ...

Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...

И я гледам!
Гледам я с толкова жадни очи.
Седи и твори... животът в шарени цветове.
Ръцете и се движеха грациозно, все едно не рисуваха върху платно, а направо върху въздуха.
И очите!Нейните очи...малко уморени но винаги силни и дълбоки - твори! ...

Който е краен,
мисли се странен.
Който е странен,
мислен е краен.

запалѝ цигара
с нея болка стара
загасѝ
ръцете ти треперят
зад открехнатите двери ...

КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...

Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...