Не ни беди "черни" стигат,
та и "бели" ни застигат.
О, ветрища свръхпоривисти –
все от този лют Североизток.
Подивели от студ селища – ...

ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...

Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...

Лице, необезобразено от интелект…
хххх
Ужасен ден – всичко мина по план…
хххх
Държавата не е човек-няма дори лицемерен морал… ...

СЕМкаджиите спрели руски телевизии у нас. Борба срещу неправилната информация. Познат рефлекс от комунистическо време – спирай и заглушавай.
А плебсът ще трябва да вярва на официално натрапваното.
Обаче – май вече е трудно да се скрие истината. Технически – и в интернет има излъчвания, и отделни пре ...

В море от думи съкровени плувам,
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста, ...

В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...

Понякога боли!
Боли като от изгоряло...
До небето ме боли,
обърнало душата на обратно!
И само думите, уви, ...

ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...

С длани докосвам нощта,
плаче сърцето ми зная.
В дългия път към дома
аз все за тебе мечтая.
В края на синята нощ ...

,,Дядо, ти недей ме спира!
Ще напазарувам сам!
Вече съм голям и знам:
Тебе – водка, мене – бира!"
Продавачът стекче бира ...

Със трепетни ръце разгръщам
повяхнала и пожълтяла книга.
Жадна от вълнение преглъщам,
очаквам светещата перла в мида.
Из страниците ровя да открия, ...

ЛЮБОВ
песъчинка
в окото ти
в окото ти
песъчинка ...

Откраднах си слънце от изгрева ален,
да имам когато е тъмно навън,
когато съм буден и малко нажáлен,
когато не идва проклетия сън.
Откраднах си вятър от морския бриз, ...

/сериен хорър/
П о р н а м е л е к о
с кухненски нож –
после аз
бил съм ...

„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила с ...

В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...

Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...

Ножове в гръб аз не забивам...
и в чистата душа не плюя.
Човешко е да се разкрия...
от болката сънят будува.
Предатели не толерирам ...

СНЯГ И КАЛ
Под девствения първи сняг
спи ледена, нечиста кал.
Пристъпям плахо като в мрак,
обикнал своята печал… ...

Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...

Какво е да правиш любов
и да мислиш че туй любовта е.
Да вярваш че щом консумираш
е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.
Земята върти се, ден след ден ...

Навярно, ще ме сметнеш за луда. Не те виня...
Че все още прегръщам всеки наш спомен и се усмихвам щом чуя твоето име.
Нима е грешно? Нима това не е любов?
Съгласна съм, но само ми кажи, кое за теб е любов?!
Обърках се... ...

Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит, ...

Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...

Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...

СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...

Трендафил Василев е роден на 1.03.1940 година в с. Момино, Хасковско, и е издал поетичните книги „Кръговрат”(1979), „Нощен календар” (1986), „Момино” (1991), „Кръстопътен град” (2003) и „Искри невидими” (2007).
Негови стихове са публикувани в списанията „Армейска младеж” и „Български войн”, в-к „Пул ...

БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...

В болки животът минава,
с неправда пълен е тоя свят,
с нея много се обогатяват,
забравяме Исус - Богът свят!
България в тинята затъва, ...

Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака ...

Преди много години, едно момиче, от пленения във Вавилонското царство еврейски народ, имало привилегията да стане царица в двореца на цар Асуир. Тази чест се паднала на Естир, която пленила царя със своята красота, ум и добро сърце.
Скоро, обаче, над нейния народ надвиснала смъртна опасност. Братовч ...

Ако имах повече време, щях да напиша книга само за теб! Ако имах повече време, щях да ти пускам романтична музика преди сутрешното кафе! Ако имах повече време, вечерята щеше да осветена от ароматни свещички! Ако имах повече време, щях да работя по - малко, за да ходим на разходка в парка! Ако имах п ...