И любовта, и
обичта са твоя, щастие,
украса!
................................................
друга редакция: ...

Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...

Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...

отговорността
в безотговорен свят е
сърцечистота
................................
друга ...

Обичам утрото. И кафето си обичам. И как кафе без цигара? Струйката дим е като малка фръцла, ще си счупи кръстчето, играейки си със слънчевите лъчи. И тя като мен се радва на Слънчо. И както обикновено, когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам телефона в единия заден джоб, а в други ...

Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх! ...

Събрах съзвездия от рими
и тонове на любовта –
прекрасни, нежни и незрими,
и пъстри като есента!
Поисках да ти ги изпратя, ...

Как позлатява есента
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...

/огледално кръговратно хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..

Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...

В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...

Заплакала реката:
- Загубих си снахата!
Заплакало морето:
- Загубих си момчето!
Заплакали скалите: ...

Като кукувича прежда
политиката изглежда
и в народа с хъс се впива
в подлостта си тъй щастлива.
И народът го изцежда ...

Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...

Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...

На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...

Шейсет мои есени - свитъци от светлина -
песните на една Есениада.
И аз, сврян между тях, доизгризващ ги
светоядец:
Есен - "токата" катурната ...

Да пренощувам в твоите очи
прегърнал крехките надежди.
Да стана част от твоите мечти,
летящи в ято към безбрежното.
И пак в настъпващия ден, ...

Няма драма, трагедията липсва
тече живота в коловоз един
изгрява слънце и пак се скрива
в очакване на следващия ден
Но днеска има изненада ...

на любовта
че жива е
виновност
ѝ
вмениха ...

„Боже, пожелай
ми творчески безкрай и
ми „Сполай!“ кажи!“ -
човек отколе моли
тъй - до БОГ да доближи!...

С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...

Аз съм разнопосочната улица,
по която ти бързат минутите.
Крачиш смело сред хорската глутница.
Пееш песни от никой нечути.
Ако някога в мрака се спънеш, ...

Умът дълбае свойте си бразди, а
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога ...

Слънчевото затъмнение е каприз на Бога.
А душевното падение- повод за тревога.
Че Земята затъмнена в страсти се задъхва
и се моля Богу днеска - дано не издъхне.
Пак Луната си е цяла и денят се сменя. ...

Докосната от Бог щом е родена,
тя с чуден глас на ангел е дарена.
Със песента и времето танцува,
като художник цветове рисува.
Рисува тя пейзажи, а душа трепери, ...

"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. ...

Гняв, страх, омраза
Това ли живота ми показа?
Болка, ужас, тъга
Затова ли се родих на таз земя ?
Изгубен между сенките на света, ...