ЗАЩО?
Защо, когато ме погледнеш,
сърцето ми забива лудо?
Защо, за да те видя,
трябва да направя чудо? ...

Здравй , Любов! Позна ли ме коя съм?
Разтърси ли те спомена за мен?
Обзели те една приятна радост,
оглеждайки се в образа ми вцепенен?
В очите ми откри ли обичта ни ...

Понякога така не ми върви,
че иде ми да плача безутешно,
животът ми объркан е със дни
и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
Опитвам се да дишам по-дълбоко ...

Не я мразя. Била е по-добра.
За мойте грешки няма да я съдя.
Обичаш я отдавна, някаква мечта,
обща явно ви е свързала.
Не ме жали, виновна съм и толкова. ...

Darin Zanyar - Walk the distance(Извърви пътя)
1)I can still see your face
but I still can't explain
u were there so suddenly
and as u walked away from me ...

Какво прошепват ти мечтите,
когато чуеш тиха лира...
На лястовицата в очите
когато сълзите преливат.
Или когато малко цвете ...

Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
о, слънце, ти което в мен блестиш!
В душата ми ела и я зарадвай,
че тъмното отдавна в нея спи.
Знам, ти от топлина си сътворено, ...

По пианото ми плъзна
тъмносиньо откровение.
Вазата очаква радост
в оцветено отражение.
Разум, чувства отделени - ...

Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.
Душата щом до планините дръзне ...

Враца
Градът възниква през ранното Средновековието и носи името на живописният пролом “Вратцата” на река Лева.
Днес Враца е известен като туристическо средище, най–голям град и стопански център на Северозападна България.
За произхода на населението по нашите земи през бронзовата и желязната епоха им ...

Отписах от мечтите си едната,
най-скъпата от моите мечти.
Отворих си прозореца, на вяртъра,
почувствах го по мокрите коси.
И мокрото лице той ми изсуши, ...

Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала. ...

- Измина толкова време,а ти още ме обичаш.
- Това никак не е странно. Любовта е извън времето. Тя съществува винаги.
- Но аз не мога да ти дам нищо, в моя живот няма място за теб.
- Любовта не може да изчезне заради подобен довод. Тя не е свързана със вземането и даването.
- Но ти се чувстваш нещаст ...

Студеното желязо на раздялата
сърцето ми запали до изгаряне,
убийствената дума падна залезно
по-тежка и от хвърления камък.
Люлееше ме дяволът по вятъра ...

Сватба е...
Веселба ни обгръща от всички страни.
Мълвна и ласкава нощ ни очаква...
Блясък на доказана истина...
Сватба е, ...

Всеки живот е ценен и всеки един от нас трябва да се бори за него, трябва да надвие страха си, да оцелее. Но колко от хората се справят с това? Има ли такива, дето са се научили да превъзмогват онова, което ги боли, и да надделяват над страховете си? Има! Но са малко. Защото да се изправиш срещу про ...

Психагогията е умението да въздействаш в дълбочина. В контраст на психагогическото умение, психологията е способността да разбираш в дълбочина. Психагогът е човек на деянието, психологът е човек на проницанието.
Психагогът като въздействащ човек се различава от манипулаторът като направляващ човек. ...

На съвестта ми ти не ме оставяй
С онзи поглед - погледни ме!
В килия тъмна - заключи ме!
С думи тежки - вледени ме!
Със сила твърда - разсечи ме! ...

Свободен
Студ и нощ, по-черна от преди.
Тишината те души в прегръдка тясна.
Стелят се наблизо грапави следи.
Аромат на кръв - все още прясна. ...

Осъден
Аз душата ти ще взема
и във кал ще я превърна.
Гласа ти звучен ще отнема.
Ще окова те щом те зърна. ...

Отново е нощ и пак съм сам,
а къде си ти, не искам да знам.
Не мога да заспя, затваряш ли очи?
Замисляла ли си се
какво ми причини? Обичала си ме? ...

Искам и ще ви мразя,
усетете моят гняв.
Цял живот без милост
ще ви наранявам
отново, пак и пак. ...

(Из града на Тепетата се лутаха млади времеубийци…)
1…
Аз съм човекът, който може да те излъже за двадесет и две стотинки. А мога да те излъжа и напълно безплатно… Искаш ли?
2…
Излизам от Трамвая… Колко много багаж нося със себе си! В главата ми като делва се изляха толкова много спомени и всичките ...

Вчера поисках да си тук - до мен,
Утре не искам да чуя за теб,
а Днес е най-трудното ми решение.
"Какво да правя?" е нещото, което не зная.
Искам... Мечтая... зная какво желая. ...

Слънцето е отново тук.
Изгревът му - като магия.
Енергията им между нас е.
Мога да усетя топлината
и да ти даря светлината, ...

Призрачни спомени обладават съзнанието ми.
Не чувствам вече топлината, а студа им.
От всичко друго мога да избягам, само не и от тях.
Там виждам истинското си Аз.
Страхувам се... от себе си. ...

Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост… ...

Март месец е и очакванията, които удуших наесен отново покълват. (Къщата отсреща – помня я от малък… Свързвам я с шепа неизказаности, непобедимата Разсеяност на Ума ми.) Реших. Ще изляза навън, защото Небето е така добре нарисувано, така добре нарисувано, че за малко повярвах… В какво повярвах? В Св ...

Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...

Страх го беше сатирикът
"нейде" да не го привикат!
Тамън призовката довтаса
... и завалията "брадяса"!

Често разсъждавам аз
за кадърните у нас.
От мънички - до големи
все си патят от серсеми,
но съдбата е сгрешила, ...

Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме ...

Ти ме гледаш
с дълбоки очи на кошута -
ще потъна, недей!
Или на равно
местО ще се спъна, ...

СЛЕПЕЦЪТ
Аз целунах иконата с божия образ
и заклех се докрая да вярвам.
Струеше вълшебство от белия облак,
на който стоеше твореца ваятел. ...

Във мигове
на самота.
Във мигове
на безнадеждност.
Ти само ...

ПЯСЪК
Това е пясък-оазис за телата голи,
по волята случайна на бога - слънце и водата.
А нейде маранята пулсира и суши земята,
но ние сме далече от нейните неволи. ...

УЧИЛИЩЕТО
Ще помниш още дълго утрото, когато
с натегналата чанта и цветята свежи
за първи път измина пътя до вратата -
открехнала пред всички смътните надежди. ...

Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха. ...

Взривени, сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е. ...

Нека аз да съм
оная
другата -
различно скришна,
за пред всички чужда, ...