Отучих се по навик да обичам,
отучих се да вярвам в любовта.
В живота всичко ценно аз отричам.
Така ще бъде - така и след смъртта.
Във ада, нека, в адските огньове, ...

ВЯРА
Намерих те с душата си -
повярвах силно в теб.
Ти носиш ми упора
и носиш ми късмет... ...

МЕЧТИ
Не оставяй мечтите да почиват,
нека винаги са с теб!
Ще ти носят вълнения нежни
и усмивки чаровни безчет... ...

И снежен човек си,
появяващ се през летни дни като мираж,
невидим и ухаещ на зима,
неразтопим от спъналото се в небето слънце.
Ти си и хвърчилото цветно, ...

- Подписвай, твойта мамка! - кметът удари с юмрук по масата. - Не разбираш ли, говедо такова! Докато не подпишеш, няма да излезеш от участъка!
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от покол ...

Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испанци, но болшинството беше от Източния блок - поляци, руснаци и югославяни. ...

Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори засле ...

Ангел Атанасов Стоев
"Къде е българското"
Есе
Къде е българското, в какво се изразява то? Нашите бащи и майки, баби и дядовци къде по-различно са живели от нас. На времето всичко е било качествено, вкусно и полезно. Имало е малко, но достатъчно и задоволително. Българското се е крило в различни прод ...

Новият живот
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...

Начало
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...

Път на Живота
Съдбата избира времето, когато си готов за нещо ново и точно тогава те подкрепя да следваш пътя на живота си. Дойде моят ден, когато започнах да събирам мислите си за опита, който съм натрупала и за начина, по който го превърнах в път, водещ по-бързо и по-лесно до целта. Този път нарек ...

ЖЕНИ, ЖЕНИ
Като магия сладка,
жената е загадка.
Нежна, мила и омайна -
със сила, нежност незнайна... ...

За какво ти е моя адрес?
Не пиши и не идвай, не се и обаждай!
Даже мислите свои не пращай към мен,
повече стария огън в мен не подклаждай!
Не ме карай вече да тръпна, ...

Люляче мило
как сладко цъфти,
сякаш в себе си скрило
стотици малки мечти.
Щом го погледнеш дори ...

В недокоснатост тътна.
В безпогрешност греша.
В слабостта си съм силна,
щом безгласно крещя.
Нося вятър в косите, ...

МИСЛИ ЗА МЕН...
На Нел
Мисли за мен като за сбъдване
и аз ще дойда! Вярвай ми, любима.
Ще взема само вярата, на тръгване, ...

В доверчивите длани на утрото
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме, ...

В очите ти се раждам всяка сутрин
и всеки следващ ден аз ставам по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.
Обичам те със всеки миг по-силно. ...

предисловие на един пътепис
изпълнен с впечатления
от най-различен вид
проникнал и в сърцата дори на същества от трети вид
завърнах се обратно пред цветния екран ...

Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.
Когато дишахме в единен ритъм ...

Като една далечна гара,
като един прощален ден
във мислите ми се завръщаш
и пак си винаги до мен.
Времето нима ще мине ...

Листата пошепват тихо,
пръсти докосват камъка сив,
вятър пее тъжно, мило,
но не може да върне момента красив.
Дъжд вали от небето мрачно, ...

Целия свят обиколих
и в никой доверие не открих.
Надявах се някой да ме разбере,
а не всеки с желание да ме погребе.
Защо никой доверие ми няма, кажи? ...

косите побеляха
слънцето изгря
птичките отлетяха
и ти с тях отлетя
вълните се блъскат ...