Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...

Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...

СУЕТА И ЗНАНИЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...

Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...

Макар и заобиколена от хиляди звезди, пръснати из небосвода,
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо. ...

Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...

Непростителността е навик да оправдаваме себе си и да прехвърляме вината върху друг. Не му се иска на човек да признава грешките си. Така е още от грехопадението – Адам обвини жената, тя обвини змията, зад която всъщност стоеше Сатана – истинският подстрекател.
Разрушаването на навика предизвиква чу ...

За тебе вече не се боря.
Отдавна по амбициите съм човек.
Да съм с теб , защото си самотен.
Е, неприемливо ! Не мога да
приема този дяволски мотив. ...

Небето се разкъса!
На парчета!
Не заплака...
Замълча.
В очите ти се скрих, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...

По миглите ти сребърен дъждът,
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...

След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...

ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...

Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...

Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...

Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче ...

Две свещи - в пламъчен синхрон.
Две чаши - жажда във изгнание.
Очи в очи потърсели подслон
и думи,думи....думи в упование.
...................................................... ...

Още помня, какво е препускане…
Помня още, какво е любов…
Но какво от това, че ги помня?
Знам -отнесе ги живота суров…
Женската страст загуби се някъде… ...

Момиче стройно и красиво срещнах аз.
С къдрава коса, червена като огъня в нас.
С рокля шарена като дъга.
С усмивка грееща като звезда.
И питам се сега, да не е това ангел с крила. ...

Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,
а душата е тази, която трябва да пазим.
Но е чудно, че правим всякакви експерименти
със тялото свое и на моменти
правим груби грешки и своеволия. ...

Дебилен елит за дебилите
Ами каквото повикало… Електорат – с остра интелектуална недостатъчност, смятащ, че е с комплекс за малоценност, макар всъщност да не е комплекс…
И съответният елит – „елит“…
Няма да споменавам ронещите словесни бисери Тереза Мей, Борис Джонсън и Лиз Тръс. Направо поглеждам к ...

В душа се влиза тихо и на пръсти
без корист и без капчица злина
Не чакаш и не молиш-тамте пускат
Оставаш полъх в кръг от тишина
Тогава се докосваш ти до Бога ...

Топло-февруарско-приказливо
влиза в малкия ми ден, щастлив,
слънчеви минути се разливат
сладостно без таен, скрит мотив.
Толкова е хубав февруари – ...

О, Господи, съпруг ми дай!
Да бъде верен ми докрай.
Да бъде силен, умен, мил
и алкохол да не е пил.
Па да не пуши, да не гледа ...

Тя дойде при мен - дете,
стоплиха ме слънчеви лъчи,
стопи се сняг, цъфна цвете,
има добро тук, сърце, не плачи!
В блажена нирвана, в безметежност ...

Вторник - поредно земетресение,
някой някъде изпитва душевно сътресение.
Вторник - пропукана от трус земя,
някой някъде се пита: "Как да се спася?!".
Вторник - болна панацея, ...

Луд ли беше
Луд ли беше този вятър
за любов да ми шепти!
Луд ли беше този вихър
да целува моите коси! ...

СТИХОВЕ ОТ КАШОНА
Моите стихчета, Господи, сигурно са ти омръзнали –
като котета зимни,
родени във тъмен балкански кашон,
с неизвестен баща ...

КАСИОПЕЯ
Не искам повече да бягам.
Аз цял живот си диря пристан.
А тъй и не прекрачих прага,
зад който истината липсва, ...

Ще се сверя на три без десет!
И въпреки, че три са те,
аз знам, че пак ще ме обесят...
И нямам вече бесове.
Така е писано да стане! ...

Нощ, тътен, ужас и разгром.
Кошмар, сълзи, разлом-фантом.
От обич стиснати ръце,
под руини сърце в сърце.
Тъма, разруха, болка, писък. ...

Кючеци в транс, а мене ме болеше
за лудото, мегданското хоро,
за детството на старата череша,
за куклата с пробитото чело…
Звънтяха чаши. Споменът донесе ...

Самовглъбено в собствения необят на синевата,
небето чака пролетта, пригу̀шено от тишината.
Стопява се нощта с мъглата, надеждата възражда утринта,
а слънцето възкръсва светлината,
Не е присъда миналото, богатство е, ...

Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше ...

/сериен хорър/
С каскет и маска
бях се прикрил,
стоях си
кротък, ...