Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...

Той се мислеше за пръв
между първите поети.
Закален с хайдушка кръв!
Едноокият сред слепи!
Но - в съветската война ...

Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...

Поетът сваля звезди,
поетесата рони сълзи;
поетът пуши лула,
поетесата рисува луна;
поетът с трици поетеси лови, ...

Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...

Отеква звън в нощта безлунна,
звезди загадъчно трепят.
Сънят пиян мираж бленува -
да срещне своя светъл път.
Отпива глътка руйно вино, ...

КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ
Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол. ...

Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се ...

За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба ...

Говорихме често за братче
в корема на мама.
Сестриче роди се, обаче.
Сюрпризът голям е!
Че не е на баткото волята ...

/сериен хорър/
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...

Притихва светът във разкош кадифен
нощта ни омайва с магия от мрак
изтичат последни секунди във плен
на светлия ден, угасващ с кървав знак.
Туптим и треперим и жадни сме с теб ...

Цветя за теб дойдох да сложа,
а иска ми се да крещя,
да викам и да срежа с ножа,
въжето дето удържа.
Поклон за жертвата огромна, ...

Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...

Как да напиша стих,
който от сърцето излиза...
как да накарам в ритъм да влезе.
И да бъда почувстван, надеждата може.
Вятърът не винаги Пролет усеща... ...

Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...

Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...

МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...

ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ ВЪВ ФЕЙСБУК
... все нявга и това ще ми се случи – светът да ме признае за Поет,
студът насред поетите е кучи! – те нивга не застават "tête à tête"! –
те мразят, те завиждат, те убиват! – когато видят по-добър от тях,
и свива се душата им – щастлива, във бездна от самодоволен грях, ...

Дон Кихот
не е
Дон Кѝкот,
а на доблестта
войникът! ...

Лятна силна буря от чувства към теб.
Светкавици мощни в очите, а те като слънчоглед.
Ветрове ураганни душата побъркват навред.
Щом мисълта е вероломно само за теб!

Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели ...

Идвам за теб с бързината на падаща звезда...
затвори очи и до три желание си намисли!
Щом отвориш ги, пред теб, образът ми ще се яви.
Сега не бързай, помисли!
Какво от мен желаеш ти!? ...

Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна. ...

Не знаят, колко по-известна
ставам,
когато до костите обливат ме с злоба те!
В злобен свят сме ние - покорно стадо...
И в злобата тяхна, ...

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
В памет на баща ми Петър Станков
... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст – ...