На българката кой да и придира външността и,
да знаете, жената най-красива тя е на света е тя.
Тя с ум не блестяла, падала си глуповата,
разобличаваме тук мигом тази долна клевета.
Суетна не била, а семпла днес е външността и, ...

Всяка сутрин аз се раждам пак,
И почвам силно да мечтая,
Но вечер си оставам мъничък глупак
Заключвам се и почвам да ридая.
Облизвам раните си от деня, ...

-Ако даде ни Бог живот и здраве,
аудиенцията морска ще направим
в Созопол на Лятото - с реплика приятеля
препъвам,
доде със зъркел и нозе обшетва ...

Самотата наперена влиза
с дълги токчета – цели кокили,
с разкопчана копринена риза,
тя е дръзка,
красива ...

/ криминална история без фантастика от чичо Пешо/
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...

Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...

Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.
По-гъсто от проблемната ни каша, ...

Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.
Облечени във ярост се забиват ...

Желая те, о, колко те желая,
такава, истинска, каквато си!
Да бъдеш тук, във мойта стая,
а не единствено във моите мечти...
И голотата ти облечена в Луна ...

Когато си далече,
променя се света.
Когато теб те няма,
е празна суета.
И всичко е различно, ...

Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...

Тъжно е, когато те няма,
сърце от болка стене,
че няма по-красива дама,
че само си то остана.
Колко пусто е без либе, ...

Ти си моята сила и слабост
ти си моята болка и радост
от мига, в който те поех с ръце
и почувствах мъничкото ти сърце!
Като птица феникс възкръсваш от пепелта ...

Петровден мина, горещниците също....
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...

Миришеш ми на август,
на топли слънчеви лъчи.
Гореща и неустоима младост
сред проблясъци на буйните вълни.
Галиш нежно като морски бриз, ...

·
Казват ми да се боядисам в сиво,
да замажа
пъстротата,
защото не съм пеперуда, ...

Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...

Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши, ...

Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която да ме спре. Трябваше да се преборя. Трябваше да събера поне сто ...

Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство,
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава Душа. ...

Сред трупащи се играчки - купища,
с ошашавени сетива едва реагират.
Каквото вече и да им купиш,
да му се зарадват силица
не намират.

Три дни яли, пили и.... се осрали!
На есен, чудят се с кого да се омешат
та отново да са на софрата!
От високо да ни обещават :
- с нас бъдете, ний ще Ви оправим! ...

Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...

Как да се престориш, че в книжовището
не се разпознаваш с любезния прием?
Всеки вестник, всяка школа, всеки хор
те притеглят и ти влагат делото за съдеец.
Положително, читалищният взор ...

Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...

Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна! ...

Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...

Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...

Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ, ...

В Парка в Княжево
В малкия парк, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе ня ...

На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи, ...

Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...

Анотация
На златната планина Алтай, на платото Укок обитава черна сова – събудения от сън дух на шаманката. През лунните нощи той излита от острите скали и се рее на фона на звездното небе, за да улучи с отровните си стрели поредния пътник. Жертвите на черния бухал са изключително мъже – изчезват бе ...