Хайде побързай, ела.
Аз съм сама и те чакам.
Тази нощ е студена,
аз мръзна.
Хайде побързай, ...

Отивам днеска в гората и гледам -
синчец, минзухар и някакво цвете.
Погледах, помаях се, и се наведох,
и сигурно съм бил като малко дете.
Но там бе толкова красиво и странно: ...

Дъхът ми топъл среща студеното стъкло...
Вали... Небето посивяло плаче...
А капките, досущ като моите сълзи,
не ще бъдат избърсани от някой...
Всеки облак носи твоя нежен аромат, ...

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...

Отдавна те превърнах в жалък спомен,
болезнено догарящ и отровен,
но колкото и да отричам,
не мога да не те обичам...
Отдавна те превърнах в призрак, ...

На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач. ...

Ревност или нервност,
увереност или неуравновесеност,
и така тази игра на думи
може да продължи докато спре ума ми.
Но има ли смисъл да владееш ...

Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ
Говориш или мълчиш? Кой всъщност е печелившият ход? Да бълваш водопад от думи или да събираш мъдростта на чуждите, слушайки? Да предаваш или да приемаш?
Мълча… Но всъщност възможно ли е да запазим мълчание ...

Желание, копнеж, мечта…
Човекът вечно иска,
потънал в алчността.
Реалност, случка, разочарование…
Човек живее в своето, ...

Природата привързва ни със страст,
която всичко в нас владее
и чувстваме как тази мощна власт
в сърцето общо пламенее.
Любовта е сила толкоз сладка, ...

За тоя риск
ти нямаш
сили.
Да, нямаш!
За малко ...

Вървя си и съзирам в нощта
една плачеща и самотна душа...
Попитах я: "Какво ти е? Защо си сама?" -
а тя ми отвърна с искряща сълза.
Каза ми: "Махни се! Аз искам тук на брега ...

Обичам те, но нямам сила да ти кажа, щом срещна погледа свиреп. Обичам те, но как да ти докажа, че нямам по-любим човек от теб! В живота срещнах те случайно, и в теб се влюбих аз безкрайно. Обичам те! В туй няма и съмнение, да лъжа нямам намерение. Обичам те, и ти ще живееш вечно в мен, защото аз жи ...

Снощи гледах как слънцето обгръща облаците с красота при заминаването си. Обещаваше им, че отново ще ги прегърне и дари с любов, и сияние, а те тръпнеха в прегръдките му. Малкото звезди, които вече бяха застанали на пост, го изпращаха с блясъка си... Спомних си как се разтопявах, когато потъвах в пр ...

ХРУС^2
Омръзна ми да се лутам, омръзна ми да се скитам.
Искам да се спъна и пльосна на нечий праг.
С метла от нейните коси, моля те, вземи ме замети.
Над камината, в панерче, ще седя, до пискливото канарче. ...

Като стари, добре утъпкани обувки
беше за мене до вчера.
Не тъй красиви както преди,
но удобни дори за катерене.
Някак си даденост беше за мене. ...

Angie Stone-Wish I didn't miss you
Same old story is back again
She's not a lover, she's just a friend
I'm sick and tired for you to blame on me
Now you think it's funny ...

Стоя сега и мисля си... за снощните целувки... страстта, изгаряща плътта... страхът от грешното в нощта... Когато ме докосваш, тялото ми потреперва, тогава знай, за теб изгаря то... жадува с тебе да се слее... И мисля си... Кога ли този ден ще дойде... кога ли нашите тела ще затанцуват танца на стра ...

Да знаеш само
колко много ми се иска
до тебе да заспивам вечер,
с целувки нежни цяла нощ да те обсипвам
и пак до теб да се събуждам. ...

Изгубих го...
не усещам повече
движението в мен.
Блъскащо, раздиращо,
искащо навън. ...

Страхуваш се”Обичам те” да кажеш,
но прочитам го във твоите очи!
Поглеждаш ме, навсякъде оставяш
не рани – неувяхващи следи.
Показваш ми аз колко съм желана, ...

Вечност тиха, плаха към гърдите ти притискаш. Един блян в очите ти искри... нима денят забрани ти да танцуваш? Сред безкрайни цветове... танцувай за последно ти, до последните утринни лъчи... Нека звездите рози ти даряват... сцената копнее за смеха ти... танцувай сред овации от тишина... очите нека ...

Westlife-Fool again
[Shane:]
Baby
I know the story,
I've seen the picture ...

Животът е прекрасен, просто трябва да повярвате :)! До скоро бях най-нещастното същество на света, изпълнено с толкова много болка и тъга! Не вярвах в нищо и никой, толкова се бях отчаяла, че бях готова на крайни мерки... Господи, колко съм била заблудена... Няма нищо по-хубаво от това да си жив! Да ...

Ех, умът ми е тъй слаб, че се наложи да извърша най-естественото деяние – напълно се отказах от неговите услуги. И странно, без ум животът ми доби вкус, а листът му блед се най-зелен разрасна. Но не ме питайте какви са причините, защо така се случи, непосилно е да ви дам отговор; вярвам, ще разберет ...

Къде си ТИ Воин самотен,
изгубен в Мрака
С Надежда търсиш нищото във пустотата
Счупен щит и меч на две строшен
Това ли остана от твоя Светъл Ден? ...

Не ме...
Не ме поставяй в рамка суха,
картината ми свита не искри,
а цветовете вяхнат и умират
и бялото не може да блести. ...

Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...

Две минути за сбогом
Цветан Бекяров
Но ето че, докато гледам през притъмнелите стъкла на кабината, се сещам как през една друга синкава вечер, посипана от тънкото було на студения дъждец, стоях до прозореца вкъщи и гледах навън. Вятърът духаше в оголените клони на дърветата, прогизналите от влагата ...

Под клоните разцъфнали мечтая...
а вятърът ме гали с аромат на ябълки.
Очите си притварям, дишам и копнея,
със вятъра под ябълката да се слея.
От топлината на очите си да му даря, ...

Като златна корона усмихва се слънцето,
над дръвчето облечено в бяла премяна
и разпръсва лъчите си сънено...
издигайки се над хребета царствено.
То целуна и мен, позлати ме... ...

Искам лицето ти с пръсти да докосна,
косите черни да познаят светлината,
мислите сред плахост, болка, студ,
днес уверени да бъдат, докосващи...
... твоето Сърце. ...

Сърце
Още от деня на своето раждане той знаеше, че е по-различен от другите. Даваше си сметка, че има нещо по-специално в него, но не осъзнаваше какво. Всеки ден на площада виждаше как хората се смеят и плачат, докато един д ...

Днес роди се Ангел светъл
аз видях, разхождаше се Тя до мен.
И топло чувство аз усетих, но в мрак потънах аз разбрах
И Ангелът изчезна. Къде отиде аз питах,
но само Мрак и Тъмнина. ...