Една усмивка ми дай и върни ми
лъчезарният свят във очите,
с поглед мил целуни ме,
порови с пръсти в косите.
С една усмивка и нежност ...

Не искам оправдания и думи "честни".
Пред мен изглеждат толкоз смешни...
Защо се оправдаваш, знаейки, че си сгрешил
и моето сърце с този грях си наранил!
Не искам да те виждам през хиляди врати - ...

Прости за сторените грешки,
прости и просто забрави!!!
Прости и за тези които да сторя предстои!!!
Знай че те обичам,сега и завинаги!!!

Все още съм дете
Дете на двайсет години
Все още искам да бягам
Щом се срещна с кошмарите
И искам да плача когато ме боли ...

***
Видях те и обикнах те веднага
от първия миг,
до последния стих любов.
Мечтая за тебе и ден и нощ ...

***
Обичах те, но кой ли ме разбра,
дори самия ти.
Болеше ме, но кой ли ме разбра
и болката разбиваше сърцето ми. ...

***
Реших да те попитам за мен,
за теб,
за нас,
а отговорът зове ме с ясен глас. ...

Утроро се слива с мрака на душата!
Сълзите не могат да измият срама
и кръвта по грешните ръце! И никоя
молитва да спре разкъсващата
болка в сърцето! ...

Крещя
Насън или наяве
Крещя от болка
Крещя в око на буря
Крещя заради чувства ...

- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...

- Предпочитам да летя в небосклона, отколкото да лазя на земята в нечии крака.
- Звучи прекалено розово и нереално. Бъда реалистка!
- Аз съм свободна да правя своя избор. И го направих.
- Ще загубиш ...
- Съгласна съм! Но не желая да бъда нечий роб. ...

Ще мога ли?!
В глуха нощна тишина ще те разпръсна,
стига кътала съм спомени отляво...
днес от късовете болка ще възкръсна
и сърце ми преродено пак ще бъде цяло! ...

- Ще ми хванеш ли ръката, моля те! – попита го тя.
- Разбирасе, защото иначе ще загубя себе си. – отговори той,
хвана нежно ръката й и я прегърна, както си бе мечтал винаги.

(Импровизация:))
Обичах Спокойствието, докато живях и бях част от него.
Когато се отцепих от него, видях друг живот.
Разбрах много неща за себе си.
Имах възможността да се развия и преоткрия. ...

Във столица имперска – през океана,
царува власт зловеща, безчовечна –
тя води жестоки войни,
избива и деца, и старци, и недъги,
пилее богатство на чужди народи – ...

Най-трудния дуел играх... страхотен...
Така се хвърлям... на живот и смърт...
Със смелост, без доспехи, неподготвена...
Врагът ми е отчайващо добър...
Кръстосвам шпага... аз съм упорита... ...

Мисли за мен
Мисли за мен ,когато си самотен
и всичко в теб е тишина!
Завръщай в ума си всеки спомен
за отминалите ни неща! ...

Не знам защо, но като затворя очи си мисля за теб. Всъщност, постоянно си мисля за теб. Не искам никога да спирам да мисля за теб. Ти си сърцето, което бие в мен, ти си очите, с които виждам света, ти си ръцете, с които усещам всичко. Ти си ми всичко...
Когато заспя - сънувам! Какво?! Теб! Дори в съ ...

Вече не вярвам на никои сънища,
и те ме подведоха тънко по улея.
Или обърках дланта с кръстопътища,
които в неизвървяност, тихо копнея.
Вече не искам да бъда единствена, ...

През всички дни на миналото бъдеще
се мъчех нещо да открия
Не стигам с малко с малко губя
Малко ми остава и да съм до теб но не
Не е така наредено бъдещото минало ...

Живота е като дълга партия шах,
Която играя сам със себе си,
Но загубил съм вече, зная,
Всички ходове предрешени са
И когато падне главата на царя ...

Приятели, които мразя
И врагове, в които съм се влюбил
Отново всичко се повтаря
Любов намерил и загубил
И дори не знаете защо ви мразя ...

Грее малко пламъче в нощта,
грее заради любовта.
Блещука нежно малката свтлина,
топлейки две влюбени сърца.
В тишината се чуват само две думи сладки, ...

Любовта е странно чувство
и от него винаги боли:
остават болезнени спомени,
изливат се толкова много сълзи...
но ти само едно знай: ...

Блъснат в бурното море,
от различни светове,
търсещ мигове прекрасни,
в стоновете тъй ужасни.
И оставен при греблата, ...

Ти хвърли в очите ми прах,
а аз едва сега го осъзнах.
Вярвах ти сляпо и обичах те безумно,
бях паднала в краката ти така неразумно.
Но разумът бе непознат тогава за мен, ...

Тичах сама навън през нощта,
тичах бързо, бясно, устремено...
Тичах така, че не усещах скоростта,
толкова ненормално, откачено.
Аз бягах запъхтяна, а по лицето ми се стичаха капки от умора, ...

Иска ми се да направя толкова неща...
Иска ми се да не бях ти казвала тогава "да".
Иска ми се да не ме бе отнесъл в небесата
и ми се иска после да не беше ме свалил със трясък под земята.
Иска ми се да можех да те залича ей така, ...

Денят, във който
умря душата ми,
денят, във който
ти хлопна пред мене вратата -
слънцето изгря по-топло от всякога, ...

НЯКОЙ ДЕН
Някой ден,
когато поискаш
да забравиш очите ми –
ще замръзне душата ми - ...

Една жена, родена за кралица,
живееше сред хората в едно село.
Не беше чудна хубавица,
но имаше сърце добро.
Нехаеше за почести и слава ...

От мъка няма да замина,
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея, ...

Малко време ни остана,
... месец-два...
и после ще останат
само снимки, някакви лица...
И всеки своя път ще следва, ...

Навън бе навалял разкошен сняг
и в неговата девствена милувка
градът притихнал спеше. Своя бяг
бе сякаш спряло времето. С целувка
от звезден скреж бездънното небе ...

Как беше тя?
По-добра от мен - дано!
Целуваше те по-страстно от мен - дано!
Прегръщаше те по-нежно от мен - дано!
Обичаше те повече от мен? Лъжа!!! ...

Обичам те, защо да крия,
Обичам те и страшно ме боли,
Обичам те. Но не ме обичаш ти!
Обичам те, сърцето ми плаче
Иска да се върнеш ти. ...

Мразя те!
Мразя твоето ледено сърце!
Мразя теб и твоите красиви очи.
Мразя всичко в теб и тази усмивка дори!
Мразя те! ...

Със сърце за нежност закопняло,
аз ти пея мойта тъжна песен
и с взор в кръшното ти тяло,
спирам се в погледа чудесен,
който е страна, стиха родила, ...

Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът стене в умора?
Тъжни камбани щом бият,
звездите зад облак се крият
Тихо е, като сбогуване, ...