За тебе, сине...
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...

Прозореца отворих – за да влезеш,
а ти нахлу в сърцето ми със гръм.
От тебе до смъртта си съм обсебена.
Без теб, изглежда, никоя не съм.
Вратата, незаключена, очаква ...

Днес прозорецът ми мълчи-
толкова дълго, толкова обидено,
както никога преди...
Знам, че от вятър боли.
Нали безкрайно се вглеждам в стъклата му ...

Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим, ...

Разресвам всяка вечер косите си
и вплитам в тях звезди..
запазила къстче от залеза
рисувам си алени устни...
И така.. ...

За Бога, как обичам твоите очи
- в тях да се оглеждам аз безкрай.
Очите ти - като смарагдени звезди,
как искам да ме топлят те докрай.
Погледът ти - кадифено мил, ...

Ако огъня и водата
бяха любовта –
щях да съм
безспирния плам,
а ти – нестихващия ...

Колко пъти лъгах себе си,
мамих своето сърце.
Колко пъти се заричах,
към теб да не протягам ръце.
И колко пъти казвах си, ...

Ако малко беше ми дал...
Ако беше ми сипал,
в чашата... капка надежда,
щях да погълна и твойте сълзи,
със жажда любовна, ...

Едва ли някой е роден
на този свят за самота,
но... повечето са самотни!
Отлитат бързо ден след ден
в небитието - пустота, ...

Навън бе есен. Дъждовни капки се спускаха тихо в нощта. Едно момиче пишеше за свойта песен, наранено от измамите на любовта. В очите мъничка сълза блестеше, а сърчицето крехко потънало бе във тъга. И вятърът все тъй безмилостно свистеше, на фона на жестоката тъма. Момче бе взело детското сърце, огра ...

Разкрих душата си до края.
Не знам дори защо ли го направих.
Но каза ми че искаш ти да знаеш.
И чак сега когато се разтворих за теб
,и ти предложих всичко свое, ...

Нима реши,че не разбирам?
Нима реши,че не боли?
Че не усещам твойте чувства,
Че в гърлото ми не горчи?
Нима реши,че аз не плаках ...

Какво има в теб?
С какво си ме толкова силно оплел?
Аз искам само твойте устни мили
И просто да ми кажеш,че те имам.
Пред тебе съм като дете- ...

Отидох аз на бар с Надежда
тя беше хубава жена.
Отдавна тайно я поглеждам
и днес реших да я сваля.
Направих план,с колата тръгнах ...

Ангел разплакан в тихия мрак. Поглед нечакан, безмилостен ад. Нежен до болка, потънал в съня си. Извехтяла отломка далеч от дома си. Мечтаещ за рая и бягащ от чувствата. Загледан в безкрая, уплашен от пустото. Душата е празна - така се страхувам. Надежда напразна, утеха не чувам. Нощта тихо плаче и ...

Есенен град е. Гори листопаден.
Витоша цялата в рани от студ.
Гола до бяло над разрушения град,
над тъмните сенки на чуждия труд.
Град е на сенки, сред димни завеси, ...

Боли като гледаш твоето момиче как се целува с друг!
Сълзи пълнят очите ти нали?
Но теб не те заболя като я оставти да чака сама
с ранено сърце и страдаща душа.
Не поглеждай назад, намери си друга УЖ по-добра. ...

Греших безкрайно много, а всъщност исках с теб да съм добра!
След всяка грешка се раждах и умирах с надежда
да възкръстне любовта...
Порочна съм и не мога да го отрека,
но мога всяка грешка аз да залича, ...

Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.
Ветрец повдига морни ми клепачи, ...

Попрекалих с водката
Да бях на тридесет и две,
бих покорила не едно море,
дори безбрежен океан,
какъв ли вихър бил е Магелан. ...

Така говоря…
Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения. ...

“ ...Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях ...

Човек се нуждае от себе си –
гаранция пълна, ти давам.
Ненужни са всякакви ребуси –
човека, до болка познавам.
И ти го познаваш, и виждаш го – ...

Посветено на Ивайло 1959
С презумцията, че зад гърба на всеки Моцарт,
нарицателно ще виси сянката на Салиери!
Вино, бира и ракия,
се римуват с пия – пия! ...

Няма да се меша тука,
че и мен да не запука!
Лично аз, не те познавам,
но съм смаян, си признавам.
К'ва е таз, война Троянска? ...

Жадувам разпиляността на косите ,
Онзи странен и жив блясък в очите,
жаждата изписана върху полуотворените устни
и целувки да валят меки,страстни, бързи , вкусни!

Градът е сипал над реката
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало ...

Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш! ...

„луната спи …
паяк плете сноп лъчи,
луната спи … „
Заспа безмълвна белоликата Луна,
спокойна плува в сиянието свое, ...

Прескачат се едно през друго жълтите сухи листа, побутва ги ту мудно, ту будно жълтата суха метла. Разноцветната есен метачката сбира от тротоара пъстро застлан, устата на лопатката едва я побира, а столетникът дървен остана си сам. Почакай, циганко незнайна, не отнемай есенната ми дъга! Не разкрива ...

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.
Отричам я вече щом, мили, те има. ...

Искам да те видя, но немога
сърцето ми не дава да го сторя.
Остави ме сама, чаках те ден след ден,
но ти не се върна, забрави ме.
Сълзи пълнят очите ми, но за теб не ще плача ти не заслужаваш! ...