Вървя по старият измъчен път,
както винаги до сега, за последно,
бързам да стигна кръстопътя,
да поема гордо по непознатият.
Старият е зад мен, далече остана, ...

Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине... ...

Работливи и смели
Те са косачи работливи,
ходят по поля и ниви
да си събират там храната,
та да е трапезата богата ...

И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.
Облаци причудливи сред клоните щъкат. ...

Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше прияте ...

Превключил си на аз-режим,
и в него днес не съм налична.
Наместо глухо да ръмжим,
встрани отстъпвам прозаична.
Не отразяваш моя мил ...

На всеки, роден да лети, се падат поне двама, родени да подрязват крила…
хххх
Западняците заприказваха за консолидация за решаване на проблемите, следващи липсващия газ.
Какво – зимата ще се прегръщаме за съвместно топлене ли?
хххх ...

Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях… ...

Защо ли пърхат в мене пеперуди? Дали защото срещам погледите луди? Защото чувам думи грешни, твърдящи, че са непогрешни? Живее и расте у мен тревога! Да обясня на всекиго не мога, че заедно живеем в общия си дом! Не може да си викаме, или разминаваме мълчешком! Че трябва да си го обичаме, редим ... ...

Вирус вилнее,
температура грее,
мъж не трезнее.

Пак разбъркани, неподредени
мислите ми се въртят,
в слънчевите ти очи големи
цветни кръгове блестят.
Лято е. Цветята са прекрасни ...

Той беше като охлюв под вода,
пиявица във нива с лавандула,
овчар на стадо от една коза...
Не беше пръв защото беше нула.
Икона бе, но не от манастир, ...

Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...

Шампанското в душата да кипи,
милион слънца в мехурчета събрало.
Ти помниш ли, когато аз и ти
измислихме си лято отначало?
Началото - ...

Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...

Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...

Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...

Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...

Да те обичат не когато се справяш,
да те обичат, дори когато си слаб.
Да си онзи, когото забравят,
да си тихия полъх проклет.
Да те обичат дори и когато не искаш, ...

/дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева/
Жадувам днес да бъда светлина!
Душата си да сложа в стая бяла,
без мъка черна, болка и тъга,
където времето е тихо спряло. ...

- Нещата тук се случват твърде бавно. Пусни го да се върне с мен у дома. Персоналът ще му е в помощ, ще работи с треньор, ще се възстанови напълно. - преговаряше маман учтиво с нея. Мария мълчаливо я разучаваше. Какъв обрат само. Осъзнаваше, че царицата е права и за първи път нямаше аргументи и дово ...

В медногриви струи се разлива
залезът от амфората на зенита
Бавно чезне светлина скоклива
зад ресници, в храсти от ракита.
И гори с отблясъци последни ...

О, Боже, нещо ще поискам.
Не е голямо, мъничка муха.
За постоянно нека да я имам.
Не искам тя да има и крила.
Ще гледам, тънички крачета, ...

Петков е учен забележителен,
родната лексика добре познава!
Има той принос изключителен
в езикознанието и нему слава!

Корабът отплава...
Движим руля...
скучна магистрала.
Каютите са две -
Мерцедес ...

Денят е слънчева целувка,
а юли – сладък като диня,
шумят вълните без преструвки
и лятото не ще премине,
а само вътре ще се сгуши, ...

В мене е "последно десет"
и никога не съм "капо",
печеля винаги игрите,
не прескачам трудното ниво.
Начинаещият казват, има все късмет - ...

Седнали на дървените, нови пейки и обградени от зеленина, със Сузи се взирахме с интерес в банкнотите, които държах. За нея те бяха новост и много ѝ харесваше да произнася думата “лев“. Нямаше как да не се съглася с испанската си приятелка, че ще е много жалко когато заменят тази красота с еврото. П ...

Парченце малко от стъкло си имам
прозрачничко и с похлупак
там само слагам, нищичко не взимам
отварям и затварям пак.
Събирам в него и добро и лошо ...

Краченце, дупенце... готово!
Мъжът докрай се е предал...
Няма нужда и от слово,
той е котка във чувал...
Чувалът е от хитринките ...

Тия дни нещо се поразболях. И тръгнах към личния уж лекар. По пътя ме спира познат, пита ме как съм. С видимата цел да отговоря кратко „Добре“, а той да продължи дългия разговор под формата на монолог с художествено отразяване на всички възможни свои болежки…
Обаче, го разочаровах. Казах само: „Абе, ...

Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...

Недей да се промъкваш във съня
покоя мой нахално да смущаваш
и в сенките дълбоки на нощта
ти своя лик пред мене да представяш
Не искам да те виждам! Не сега ...

А
Цивилизованост е устройството на обществото.
Правилна е посоката на бледоликите.
Поне от индустриалната революция насам.
Западът съдържа и отклонения криви. ...