Аз имам минало, ти също –
то в нас оставило е своя отпечатък,
печелихме и губихме любови,
раздавайки се щедро без остатък.
Животът следва своя кръговрат, ...

Беше обикновено, слабичко момиче. Поради ниският й ръст изглеждаше на по-малка. Имаше големи, черни очи скрити зад още по-големи, грозновати очила. Носеше косата си леко рошава, оформена в небрежен кок. Обличаше се спортно с избелели дънки или удобни клинове.
В училище странеше от съучениците си. Вс ...

От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо – прекрасен спомен!
Дом имам, ала в него съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли навек под твоя власт? ...

Вече си е доста хладно -
есен е сезона.
Колкото да ми е гадно
сложа ще балтона.
А жената вече вика: ...

Ти не беше моето сърце.
През цялото време те лъгах. Изгубих си времето. Уплътнявах го с купони и забави.
До щастие не стигнах.
Исках тези моменти да бъдат с моята истинска любов Д...
С воля и разум си втълпявах, че имам чувства. ...

Не беше сутрин. Този изгрев бе
началото изконно на живота.
Роди ми се в прозореца небе
и звъннаха по него птичи ноти.
Изплувала от снощния порой, ...

Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше ...

Големият син поръчва на внука Алекс да нахрани морските свинчета с краставици. Отговор: „Те са повехнали, не са хубави. Ще ги нарежа за теб…“
хххх
У нас политически мнозинства няма. Обикновено са куп малцинства…
хххх
Животът върви добре, макар да не е ясно накъде… ...

- Здравейте! Аз съм журналист и искам да ви запитам: какво бихте пожелали на нашия любим премиер?
- А кой е той? Щото ние тук работим и нямаме време да зяпаме кой къде се е настанил в столицата…
- Ама как не знаете??? Толкова време управлява държавата, толкова добрини е направил за хората…
- Хм! Че ...

“Подсъдим”…
Стоеше пред директора ученик и обясняваше,
че бе “герой”, на съученичка в казус нерешим!
Кой крив, кой прав- а сълзи тя употребяваше,
той леко се усмихваше, със поглед неустоим… ...

Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи, ...

под пейки - дъвки
залепени - от душѝ
онизостени

Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...

Откакто спрях да пиша стиховè
усещам, че живея по-спокойно.
Не търся рими нощем с часове,
и работата май спорѝ ми двойно.
А все така обичам да чета ...

Това, което могат и виждат очите ни навън,
е проекция на истинското, дълбокото в нас.
... и буря ненадейно връхлетя.
Градушка би. За кратко. Отлетя.
Обрулено, дървото се присви, ...

Егати лудият късмет!
Такъв сега е брат, пиниза-
аз днес навършвам 50,
а вихри се световна криза.
Купон голям замислил бях ...

Когато времето изчезне,
когато се стопи страстта,
една пътека ще ме води
към тебе и към любовта.
Дори и да не те откривам ...

Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...

Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...

Мургав и топъл,
с устни ловиш снежинки.
Сводът – в бели молци.
https://www.youtube.com/watch?v=E8-bMgDANEk

Когато нечия душа се отваря,
често в живота се случва така,
за някого, нейде врата се затваря,
далечен за него остава света.
Сънища раждат спомени тежки, ...

Със себе си нося любов
Нося сладкиши, цветя.
Химикали, джунджурии и дрехи разпиляни по леглата.
Гребени разресващи косата
златна, упорита и блестяща. ...

С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело, ...

Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...

В класната стая влизат
да научат ум и разум,
дано мислещи оттам да излизат,
дано да не стоят там напразно!
Свестни хора нека станат, ...

Сега набирам смелост за отскок,
защото точно ти обичаш мене.
Замахът ми за полет е широк–
от моята... до твоята Вселена.
Когато се науча да летя ...

Истинско мъчение е това учение,
като се сетя, че учебната година наближава,
доброто ми настроение веднага се изпарява.
Всеки ден и всяка нощ за учене трябва да мисля,
да гледам уроците да запомня, ...

Куплет:
Нов пореден гаф и ти
казваш ми, мило извинявай.
Но да минеш метър пак
тъпо е, няма как прощавай. ...

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл ...

От обновената детска градина излизаха вече деца, хванали за ръка някой възрастен – родител, роднина или приятел. Някои детски личица грееха в усмивки, други гледаха сърдито изпод шапките си, нетърпеливи да се приберат вкъщи на топло. Четиригодишният Теодор беше от вторите. Не успял да се наспи добре ...

Гледам книга ми намига.
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана. ...

Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...

Училище, дърво,
под него - пейка стара.
Олющена от неразбиране,
срича мигове–инициали
и хлипа в тишина. ...

Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...