"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. ...

Гняв, страх, омраза
Това ли живота ми показа?
Болка, ужас, тъга
Затова ли се родих на таз земя ?
Изгубен между сенките на света, ...

В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...

ТРЕТОТО СТЪПАЛО НАГОРЕ
По различни пътеки вървяхме,
(Май сме пили мълчана вода.)
Буря сбра ни на сухо под стряха –
надалеч от шума и града. ...

Болка измъчва ми душата -
напразно теб очаквам -
да се върне светлината,
хиляди сълзи изплаквам!
И едва ли нявга ще изчезне ...

Рядко ми се случва да зачета книга и да загърбя всички останали свои задължения, възползвайки се от правото си на свобода и неприкосновеност на личното ми пространство и време. Рядко ми се случва и това да бъда потресена до костите на мозъка си от припомнените или доосъзнати истини след прочита на н ...

Не спя, но няма и да стана,
по гръб не мога да заспя -
броя мухите по тавана
понеже Слънцето изгря.
Припяват тихичко вълните, ...

Има неща,които не се забравят..Едно от тях е детското ми колело-син"универсал" с бял фар-ракета. То бе за мене символ на свободата и приключенията. В онези далечни дни животът ми се състоеше от две части.Едната градска,а другата при баба ми в "Малинова долина".И на двете места,колелото бе най-верния ...

По айфони последен писък на модата...
-Маце бе, да те попитам, каква е тая мода бе, да се местят часовниците,...където и да погледнеш все
'' местим часовниците'', ''местим часовниците...'' Твоята маникюристка казва ли нещо по този въпрос
-Абе смотолеви нещо, ама сега има още по- важни неща да отравя ...

Облаци бели пътуват
някъде там във нощта…
Тебе те търсят, намират…
Облаци бели в съня.
Тази история моя ...

Там във времето тече реката,
носи спомени за летни дни
и във нея твоят образ се оглежда,
разтопен от речните вълни.
Чувам стъпки, шумове далечни, ...

... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...

БАМ БАМ
Как е правилно да се пише:
- стихосЪбирка, стихосИбирка или стихосбирка?
- писател или писКател?
- стихоплЕт, стихоплЮт или стихоКлет? ...

Елизабет не знаеше какво да мисли за Франк, нито пък какво да го прави. Беше прекарала толкова много време, страхувайки се от него, а сега, въпреки всичко, в нея започваше да се прокрадва и някакво глупаво съчувствие. Знаеше, че той работи за някого, но никога не се бе замисляла, че може и да няма и ...

/огледална танка с две заглавия/
Черният паяк
бавно по свода пълзи
в осем посоки.
Черното Слънце – Луна, ...

Отдавна ме измъчва
тоз въпрос трагичен.
Макар и леко нелогичен,
в съзнанието ми като
червей рови и търси някой ...

Нощта е приказно красива!
Изпълва тялото с любов!
Нощта безплътна, мълчалива –
тя на далечното е зов!
И отпочиват сетивата ...

Събудих се на сутринта
и есента ми подари усмивка!
И есенната красота,
на слънцето прощалната милувка!
Поисках да я задържа ...

... и кой ще ми помаха, ако не
на детството порасналото лято,
в унил чаир, смутените коне,
от полета на жеравното ято.
И кой ще ми даде в сърцето кът, ...

От скелетите призрачни и страшни,
тръпки ще полазят по гърба ти.
Душата ти ще стреснат черепи пищящи,
тази нощ да подпечатат гибелта ти.
Скелетите призрачни и страшни, ...

Аз вече не искам,
не искам да те обичам.
В сънищата да те събличам,
дори и името ти да изричам.
Болка моя, мой кошмар, ...

С пръсти нежно - погалѝ ме.
С целувки жадни - проучѝ ме.
Ще бъда твоя - прегърни ме.
С поглед див - накажи ме.
Над нас луната, нека се засрами. ...

Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...

Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя, ...

Зъбите ти - страстни мрежи
Толкоз здрави и добри
Децата ни са нашите копнежи
Че ще раснат в бъднини
Очите ти - дупки за надежда ...

" Мечтите са мое убежище, когато съм ядосана, и най-голямото ми удоволствие, когато съм свободна."
Мери Шели
I
Магазинчето за сувенири се намираше в малко френско туристическо градче. Там се продаваше какво ли не. Собственичката - жена на средна възраст беше осъществила мечтата си, която дълго бе но ...

Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...

Стъпка по стъпка,
лека полека
утъпква човекът
пътека.
Къде ѝ е края, ...

Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...

Във днешно време ние сме богати
на чувства всякакви и на сърца,
защото в гардероба ни прикрити
си имаме достатъчно лица.
И просто имаме лице за всеки, ...

любов - донесѝ
се - пленѝ ни - спасѝ ни
и в нас изкласѝ

с трупането на
парѝ се вдъхновението
изпарѝ

че заслужават
винаги отлични — са
прeнеобѝчни
.....................................................
друго словоподреждане: ...