На бебе съм люлка,
ме́нче с вода.
На вятъра – булка,
звездица в нощта.
В църква – камбана, ...

Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...

С благодарности, че ми припомниха
нещо много важно...
...че чашата преля.
Едничка капка я препълни.
Поисках самота. ...

Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава - ...

Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...

"Има хора, които имат пари и хора, които са богати."
Коко Шанел
Какво е щастието?! Въпрос стар колкото Света. За една голяма част от хората - да обичат и да бъдат обичани. За някои е да се наядат, да се напият, да си изгледат сериала. За други - да пътешестват по Света. За трети - да работят денонощ ...

Отрони ме тъгата натежала.
Съдбата много дълго бе въртяла
в пространството последните въздишки.
Омръзна ѝ да бъде котка. Мишката
съм аз. (В една метафора се крия.) ...

Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...

В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата ...

Тръгнал щурчо за вода
и си свиркал ей така,
но отсреща сякаш, че
чул той плачещо гласче.
Поогледал се, видял, ...

Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...

Няма как да се скрия,
и да пиша майтап:
Днес, намразих, Русия,
с този болен сатрап.
Спирам руската водка, ...

И любовта, и
обичта са твоя, щастие,
украса!
................................................
друга редакция: ...

Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...

Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...

отговорността
в безотговорен свят е
сърцечистота
................................
друга ...

Обичам утрото. И кафето си обичам. И как кафе без цигара? Струйката дим е като малка фръцла, ще си счупи кръстчето, играейки си със слънчевите лъчи. И тя като мен се радва на Слънчо. И както обикновено, когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам телефона в единия заден джоб, а в други ...

Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх! ...

Събрах съзвездия от рими
и тонове на любовта –
прекрасни, нежни и незрими,
и пъстри като есента!
Поисках да ти ги изпратя, ...

Как позлатява есента
погледа ми
във сетивата ми навлиза
под царствен пурпур
в тунел от светлина ...

/огледално кръговратно хайку с две заглавия/
Пресътворена
в горското езеро лунно,
плува елата.
Греда или сламка?..

Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...

В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...

Заплакала реката:
- Загубих си снахата!
Заплакало морето:
- Загубих си момчето!
Заплакали скалите: ...

Като кукувича прежда
политиката изглежда
и в народа с хъс се впива
в подлостта си тъй щастлива.
И народът го изцежда ...

Като песъчинка
в мидена черупка
как бих искал
да потъна...
Дълбоко, ...

Не напомняй какво си ми дал.
Тази вечер се качвам на влака.
Тази вечер ще сложа финал.
Няма смисъл надежда да чакаш.
Ти си син на море от сълзи. ...

На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...

Шейсет мои есени - свитъци от светлина -
песните на една Есениада.
И аз, сврян между тях, доизгризващ ги
светоядец:
Есен - "токата" катурната ...

Да пренощувам в твоите очи
прегърнал крехките надежди.
Да стана част от твоите мечти,
летящи в ято към безбрежното.
И пак в настъпващия ден, ...

Няма драма, трагедията липсва
тече живота в коловоз един
изгрява слънце и пак се скрива
в очакване на следващия ден
Но днеска има изненада ...

на любовта
че жива е
виновност
ѝ
вмениха ...

„Боже, пожелай
ми творчески безкрай и
ми „Сполай!“ кажи!“ -
човек отколе моли
тъй - до БОГ да доближи!...