Достигам те на пръсти
без време да тежи.
Земята в земетръси,
не ще ни удържи.
Върти се с нас ...

Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То гре ...

Тази лодка на брега за нас е спряла
и ни кани с вдигнати докрай платна.
Виж луната щедроока грее цяла
и ни маха с отразена светлина.
Върху мачтата стаена в тишината ...

Заричай се, да останеш без никаква
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.
Заричай се да ходиш по ръба на ножа, ...

Ще дойда,когато си сам,
ще виждаш само сянка,
но аз ще бъда там,
силует ще бъде моята осанка!!!
Ще дойда аз тогава, ...

Вървя по стъпките хилядолетни,
прекосявали дълго тротоара,
сред спомените мимолетни
край асфалтова улица стара.
И срещам хиляди лица безлични - ...

Една едничка си за мене,
една едничка на света.
Само тебе аз обичам,
само ти си в моята душа.
Пътищата мои ти показваш, ...

Докосни ме с нежна,топла длан,
възроди във мен ти чувствата умрели,
с поход страстен и без свян
покори и най-далечните предели.
Събуди ме със целувка-ласка ...

Дърветата от моето детство
имат лица и коси.
Носят сърце под кората,
древни и стари души.
С тях разговарях, когато ...

Самоубийството е нещо, което ненавиждам. За мен това е най-жестоката форма на убийството! Да посегнеш на собствения си живот, на това, което двама души просто са ти дали, за да изпълниш своята мисия на Земята.
Самоубийството ...

Нещо и за клоуна
Той едва мърда.
Лежи във прахта.Дали помни?
Дали иска?Дали знае?
Той едва мърда. ...

И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.
Струпват се мрачни над мен ...

Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.
За тебе ще пеят, ...

Капчица по капчица
времето
се стича,
съня ти
разсъблича... ...

Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...

Идват странни дни и етапи,
на надеждите чисти лъжи.
Всеки, който ти е приятел,
ще се обърне и замълчи.
А врагът ти ще каже истината.

До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози ...

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.
И всеки ден се луташ без посока, сам ...

От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...

Нямам време за раздяла
и за срещи нямам време,
и така ще си остана
с тебе.

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...

Любовта си тръгна
а мъката остана.
Животът продължава,
но за мене радост няма.
Мъча се ден и нощ ...

Знаеш ли какво е силно да обичаш,
да я искаш и желаеш до полуда,
а тя в очите да те гледа и да каже:
“Не те обичам вече, намери си друга”.
Знаеш ли какво е тя да съществува ...

Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...

Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат ...

ЩЕ бъде вечер и ти ще си далече,
ще си ранен в сърцето със кинжал
и сълзи кървави ще рониш -
за теб момичето донесло е печал.

Сърцето е отворено –
врата широка.
Очите са прозорец -
към света.
Слухът е заглушен ...

Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.
Усмихвам се, ...

По длани утро, през лъчи - живот рисува
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...

Пълзящи светлинки
разливат се,
разливат...
по клепки на очи -
отворени ...

Нарисувай всичко,което виждaш тук
Нарисувай себе си дори.
Над таз рисунка майка ти ще плаче
за твойте пропилени дни!
Ужасни дни- тревоги! ...

Стъпка в непознатото
(продължение на разказа Шепот)
Всичко на земята бе толкова тихо, толкова спокойно. Никой не бе забелязал празнотата. Ехх, почти никой. Елка седеше на един стол на малката тераска но своя малък апартамент. Навън валеше дъжд. Не! Това не беше дъжд, това бяха сълзите на Елка. Тя ре ...

Трябва да те притежавам.
ДА, безумно е признавам ...
Как кажи да се владея?
Трябваш ми, за да живея!

Горда съм, че те имам,
горда съм, че си до мен,
горда съм, че прощаваш грешките
допуснати от мен,
горда съм, че ме обичаш ...

Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето ...

С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то ...

Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига? ...

Сиви щурци,бетонни
Не чух щурците да свирят.
Нощта бе пълна с луни.
Желания, любов, заклинания...
Не чух щурците да свирят! ...

ЕГН - е
Имаш ЕГН?
Аз нямам.
Носиш белезници?
Аз не. ...

Незнайно как мисълта ми все към този плаж се връща,
първата целувка в идеалистична се превръща!
Дори сега когато аз си спомням,
тайнствено сладостна тръпка по тялото ми преминава,
сякаш всичко това в момента става! ...