Обичам те, това е вярно.
Обичам те, защо да крия?
Обичам те, макар да зная,
че за тебе само ще мечтая!
Защо така се получава? ...

Клоун... седи пред мене.
Отново съм в цирка,
но под маската своя
той крие истини безброй -
за самотата, която го спохожда, ...

Неочаквано

Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам ...

Синя роза
Синя роза – обичам.
Не вярвам,
не отричам,
изпитвам, ...

Стоманено сърце

Пророци, легенди, божества...
Разказват за някакви неща -
за магия и крила на душата, ...

Душата ми ръми,
дете,
изтриват капкопадите
следи
на черни котки ...

Звуци,
облечени в серенади
вече не те обръщат.
Плачат струни облещени.
Стенат обущата, прашасали в спомени, ...

В сърцето ми седиш като звездичка,
блещукаща сред пълна тъмнина,
за мен си ти една, едничка,
показала ми що е любовта.
Сега държиш сърцето ми във плен, ...

За теб много рано дойдох,
а пък ти закъсня...
Ще се разминем
и утре ще кажеш:
- Защо закъснях? ...

Едно докосване е равносилно
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...

Заспал на мъртвите съня,
светът отсъства от света,
светът светува само в мене.
В безумството, че аз съм аз,
тежи непоносимо бреме - ...

Кому е нужно мойто слово?
Защо ли пиша аз сега?
Дали умът си разтоварвам,
за похвала ли ламтя?
На Слънцето ликът тъй нежен ...

От толкова срещи и погледи, хора,
усмивки, измени, наивни лъжи,
понякога чувстваш на тръпки умора,
понякога просто отляво тежи.
След хиляди погледи, хора и срещи, ...

Една звезда
Една сама звезда-обляна в светлина,
един последен лъч от тъжната луна,
един вълшебен миг,осмислил той света,
един последен вик в нощната тъма, ...

Секирата ми почти бе готова. Още най-много десетина движения и острието й щеше да бъде в състояние да среже на четири слънчев лъч, като слънцето щеше да разбере за това едва след залеза. Въпреки че знаех, че няма смисъл да се престаравам кой знае колко, по навик продължих леко и с чувство да гладя о ...

Идва безмълвната утрин
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се ...

Последната сълза
и първата
се стича бавно от очите ми.
Пада нежно във пръстта,
където са мечтите ми. ...

(Не искам да те обичам...)
Искам
бавно,
много бавно
да се влюбвам. ...

Все ти

В тъгата ми си с мен,
в сълзите,
в радостта, ...

Излитам от себе си жив
в облаците под синъото.
Препичам душата на слънце.
Искам да пея, да пиша
и с любов си мечтая, ...

Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми. ...

Любовта...Вече достатачно е изписано за нея. Каквото и да напиша ще е малко. Няма да използвам глупави клишета за розови очила, летене из облаците и така нататък. Аз си представям любовта като красива руса жена, облечена в бели дрехи, която идва нощем и нежно те целува. След тази целувка сърцето веч ...

Гледах жената срещу себе си. Сплъстената й коса, бръчките около очите, умората в тях и цялата отпуснатост на тялото й говореха едно: ”Не съм доволна от живота си” и неудовлетворението, което виждах ме караше да изтръпвам от страх.
Тя гледаше в една точка някъде пред себе си и дори не ме забелязваше. ...

Някой ден ще тръгна от живота си
и ще те забравя -
като ненужна вещ,
като празен куфар на гара.
Няма да плача, ...

Сякаш беше вчера, когато с теб кръстосвахме прашните улици на стария ни квартал, когато чистосърдечните усмивки не слизаха и за миг от щастливите ни лица, а кръвта ни кипеше буйна като вино. Гребяхме с препълнени шепи от живота и от младостта, мислехме, че изворът им е бездънен. Обмисляхме своите пл ...

Обичам те, не ме вини
и среща между нас да няма,
от туй сърцето ме боли
и търся аз една промяна!
С какво ме впечатли не зная, ...

Кафенето беше много хубаво. Така де, ако може да е хубаво едно кафене въобще. Беше не с обичайните масички и столове, а с мека мебел. В интериора преобладаваха светли, слънчеви тонове. Сиреч – жълто, оранжево, светло синьо...

Сърцето умира.
Пада в прахта.
Последна надежда?!
И тя избледня...
Сърцето умира. ...

ЕЛЕГИЯ
Когато се разделяме с любима
под строгия канон на зодиака,
когато шепнем "Сбогом" и "Прости ми",
и продължаваме сами нататък... ...

Самотната жена
от работа се връща рано,
от чаят с мед умислено да пие
и тялото по навик да нахрани,
и тялото по навик да измие. ...

Плачи! Плачи за мен,
че завинаги ме изгуби.
Мисли и съжалявай,
че уби любовта ни само за ден!
Наи - чистите ми чувства ти погуби! ...

Нощта е ден, когато заблестят
очите ти.
И става светло във душата ми.
Звънят камбани от небесни храмове,
където боговете ...

Не ме сравнявай
със отминала любов.
Целувай ме сега,
люби ме.
Жадувай ме такава, ...

Любовта на робите
Тази нощ бързо свърши бутилката.
Тази нощ отминаваше бавно.
Преди първият ден да изпсува,
Тихо легнах, но не сънувах. ...

Душата ми като забравена река
сред върхове
и пустош сива
препуска експлузивно
без да спре ...

Днешните измерения на доброто
Какво е добро? Как се прави добро? Дали всички знаем, а дали се интересуваме от това? Поне един човек се е попитал, поне един е разбрал, че днешните измерения на доброто са далеч по-сложни и банални от тези в миналото!
Малко хора се интересуват от тази дума. Тя е станал ...

Защо всички я плюеха?
Тя бе като другите.
Обичаше, мразеше,
но най - често страдаше.
Беше бедна, окъсана, ...

Сбогуване
Тръгна си...Тръгна и ме остави сам сама с бездънния кладенец на сълзите, който сам издълба в собственото ми сърце. Единственият гост в дома ми е студеният, пронизващ, нощен вятър, нахълтващ нагло всяка вечер през скърцащия прозорец. Носи ми като скъпоценен дар мъка и сълзи. Звездите ме ост ...