Изповед
За него аз света пребродих боса.
Нозете в рани Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст. ...

Спомени
Ще минават дни и много зими .
Снегът ще пада бавно в твойте коси.
Погледът ти ще е вперен надалече, какво ли търсят твойте очи?
Една пътека ще белее от луната ...

Тушът на мълчанието
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване - ...

Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното ...

Прекръстосвахме далнините,
непознаващи жив човек
и в засада брояхме дните
на убийствени дъжд и пек.
Не ревем щом леда се пука, ...

Ще те прегърна утре -
над житата,
над окосените
от лятото треви,
над пепелта, ...

С ръце от рая - златни, нежни и красиви
галиш моите коси,
а усмивките свенливи
горят във моите мечти.
Криле ми даваш - окрилена ...

Трева поникнала едва едва,
а после стъпкана жестоко.
Борба. И тропот на копита
и звън на шпаги в нощта.
Борба. И как да издържа ...

Сълзите са солено - горчиви,
когато ни боли,
успокояват ни,
когато сме сами,
те правят думите излишни ...

Изповед – мечтание
Не знам, каква бях преди, не знам, каква съм сега. Всеки път мисля различно, имам хиляди желания, но като че ли нещо ме спъва. Дали е времето, което ме кара да чакам? А може би причината е в мен самата... ?
Днес аз чакам да мине време, за да се видя с някой приятел. Да седна на ня ...

Любов!След нея сива пепел,
оставен спомен.
Морето от сълзи измива пепелта,
а споменът за любовта попива
дълбоко в сърцето. ...

Обичаш ли ме толкова,
за да преплуваш океани?
Обичаш ли ме, колкото
луната-земята?
А можеш ли без мен, ...

Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...

Не ми казвай какво мога.
Знам!
Не ми казвай какво имам-
имам криле!
Не ми казвай какъв си. ...

КЪДЕ СТЕ, МОИ НЕНАГЛЕДНИ
Къде сте, мои ненагледни,
бездомни, женствени души?
Коя врата изхвърли ви безследно
в утробата на мътните води. ...

КАК ИСКАМ ДА ...
Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета. ...

СРЕЩУ МЕНЕ ВИЖДАМ САМО, САМО
Срещу мене виждам само, само
вятъра различен, дето звуците събуди,
да ме вдъхват и обичат.
Срещу мене чувам само, само ...

САМ
Сам! Със тъжни панталони
седя накрая на света.
Наливат ми, подават ми бонбони
и тихо пеят "Тра-ла-ла". ...

Навярно искрено желаеш, мили,
да те обичам с огнена любов,
ръцете протегни и дай ми сили
страстта си да запаля с твоя зов!
...

Ти чувствал ли си самотата?
Усещал ли си как боли,
когато хлопне се вратата,
а зад нея твоите мечти
Вярвал ли си някога във рая, ...

Корен от 25 години от живота ми премина под знака на математическа гимназия
"Атанас Радев". Ученето на подобно място предлага на човек доста локални
екстремуми. Изследвайки функицията на пребиваването си там, откривам спорадични
промени в екстремалността на графиката и все пак минимумите и максимуми ...

Тръгвам аз по твойта диря,
без да знам къде да спра.
Скитайки сред сенки сиви
в търсене на любовта.
Сенки със лица красиви, ...

Яростно жестока - това ще бъда.
Ще отмъстя на всички тях,
ще се вместя в техния живот и без възмута
във очите ми ще се чете отново смях.
Със мене те се подиграха, ...

Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично ...

За пръв път съм възрастна,
няма да плача.
Няма да мисля, че всичко е сън!
Зь пръв път съм възрастна.
Няма да бягам, ...

Боли да кажеш сбогом на това,което си обичал.
Боли да захвърлиш всичко в пепелта.
Боли да забравиш името на този,в който си се
вричал.
Боли да продължиш напред с изправена глава. ...