За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво ...

Ти си нежност и магия,
ти си моят земен рай,
подлудяваш ми сърцето
и подпалваш в мен пожар.
И сега от обич пламнал ...

РОБ НА ТЯЛОТО
( първа ред/я)
Веселото ми лице умело е прикрило тъжното сърце.
Хубавите ми очи не долавят вече светлини.
Ушите ми не чуват веселба, глух съм за красивите неща. ...

Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?
Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литератур ...

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...

Неуютно и пусто е днес
във душата ми, плачеща,
не от болка и не от тъга
по отминали дни.
Някой грубо я сви ...

Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която
носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи
на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда
имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...

Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...

Ще ти разкажа, скъпа, ще ти разкажа
за едно цвете, много рядко цвете.
То не цъфти в градини
и не се усмихва от вази,
дори Соломон го е нямал ...

Отвъд тревогата, тъгата
и болката неизлечима...
Отвъд копнежа
по сили недостижими,
по мостове невдигнати ...

Вече няма да съм нито много честен, нито много открит.
Вече няма смисъл,
чувствам се изпит.
Вече мисля да прогледна, в света ми вече ще е ден.
Вече не мисля, ...

Единствена ли съм за теб? Едва ли!
Последната по време, може би!
Когато пак лицето ми погали
коя от многото си спомни ти?
Дали оназ, която си обичал ...

Очите ми
бездънни кладенци
попили влагата
на оставащите истини,
сухи са-като пустиня. ...

Лястовиче (банално)
Съвсем банално като лястовици
(не бели) свиваме гнезда,
Създаваме във тях децата си,
с любов. Банално... Радостта ...

Цената
Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре. ...

/по действителен случай/ Пестеше, дребнички пари пестеше. Грешно бе да крие. Знаеше, че туй е грешно. Пестеше ги във тайника на грешник, до пролетта на дядото костюм да купи, че старият изяден бе от мишки, а имаха шейсетгодишна. Пестеше, дребнички пари, пестеше в буркани къташе ги, старият му грешни ...

На всяко стъпало от мен
е останала бледа следа
дай ми от твоите стъпки
като глътка жива вода...
*** ...

аз искам всичките ти тайни
да прониквам във теб и те да ме изморяват
да се отдръпвам и да чувам гласът ти който ме вика
да се връщам и да го прибирам с устни
да превръщам очите си в грабливи птици ...

Йов 28:9
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Лъкатушещи пътеки сме
които, ...

СПУСКАНЕТО
Мария не обичаше да закъснява за срещи и обикновено бе точна,
но сега оставаха само петнайсет минути до уговорената среща с ней-
ната приятелка, а тя дори не бе започнала да се приготвя. Този път
нямаше никакво желание да се вижда с нея. Нито да клюкарства, как- ...

Сбогом любов!
Сбогом прошепнах
и назад не погледнах.
Не искай от суха река
вода да гребеш! ...

Псалми 102:7
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”
Какво му трябва на врабчето
усамотило се ...

Молитва
Къде ли не търсих очите,
пред които спокойно да плача
топлите длани, косите,
мечтани до късно в здрача. ...

Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но н ...

Нощ безкрайна. Нощ на чужди светове. Омайно тиха. Лунното сияние мъглата го обгръща. Съвсем леко прокрадват се лъчи. Красиво е. Звезди се гонят по небето, осветяват спящата Земя. Вятърът припява сладка песен. Клоните танцуват, ветреца е техен кавалер. Пореден танц, така отлита вечерта.
Луна - призра ...

Навярно го е прочел в погледа ми, а аз нямах намерение да го обвинявам. Виждах го, че просто умираше. Разпадаше се и превръщаше в едно с боклуците в които живееше.
-Като не те харесват, не ти пука. –рече ми-Тогава е по-лесно ти да харесваш. Следиш ли, мисълта ми? Като те харесват, се мъчиш да бъдеш ...

Дъжд
Притихнало
изцежда се
небето,
последни ...

На Йоанна
Неразделки
Преди време, докато вървях забързана по един булевард, на витрината на един зоомагазин видях клетка с птички.Спрях се да ги погледам, две мънички пухчета сгушени една до друга. Изуми ме името на този вид папагалчета, казваха се “неразделки”. Влезнах ...

Една сълза,
отронена от любовта ми.
Една сълза, изпълнена
с чувства и слова.
Една любов несподелена ...

Идва залез, а след него мрак
ще блесне из небето пак звезда,
в очите твои ще открия блясък,
ще усетя там изгарящата топлина.
Ти ще ме прегърнеш нежно ...

Защо Земята се върти?
Понякога искам да изкрещя "Спрете Земята! Аз искам да сляза!", но чува ли ме някой? Светът e толкова нормален, а аз толкова извън стандартите. Понякога искам да избягам далече, много далече, но през колкото и държави да мина, все нищо не намирам.
С приятели сам, но сякаш съм съ ...

Най - нежното докосване
съня ми в миг прогони
и топлият ти дъх плисва
в съненото ми лице.
Изгаряш от желание. ...

Тя не беше с всичкият си, а аз влюбен в нея.
И как ли не, та дори дрипите в крак на клошарската модна тенденция й стояха така както еротичното бельо на модел от лъскава страница. Пясъчно руса, а кожата й ми се струваше прозрачна и под нея няма органи, а снежен пейзаж в миг когато лъчите фино са обаг ...

Опомних се в кухнята. Имаше разни неща закачени от вътрешната страна на черепа ми. Нещо като мисли, нещо като парцаливи дрехи със скъсани джобове от които се падат дребни монети и противно звънят. Засилих се към мивката и ги излях заедно с вътрешностите.
Започнах да броя веничките по очите си и ме о ...

Когато всичко свършва,
когато всичко изведнъж,
изчезва в мрака.
Когато, животът ти се срива
и когато виждаш,че любовта си отива: ...

Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи ...

‘’На памет’’
Искахте да опознаете просторите на света,
но съдбата лош сценарий вам изигра.
Дълго и искрено нас ще ни боли
и сърцето безмерно за вас ще скърби. ...

Защо ми припомняш загубени спомени,
закъснели слова?
Защо ме наказваш със болката
на изминалите лета?
Защо се завръщаш, ...

> Приеми любовта като дар, като възмездие за последното разочарование
> което си изпитал.
> Не задавай въпроси, защо сега и защо в него/ нея/ я откриваш!
> Не се опитвай да я избегнеш, защото ще разбереш, че е невъзможно!
> ...