Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...

Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше, ...

За най-добрия поет
Всеки е истински, странен, различен,
честен, умен, верен на принципите си
реалист, по някога и оптимист
до доказване на противното! ...

14-ти декември. До най-светлия празник - Коледа остават броени дни. Всичко е готово! :
Пиратките, конфетите, фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника. Мигащите светлини от многобройните лампички, о ...

За моята пияна любов
Видях те тогава,
когато нямах нужда от никого.
Беше по-пияна от всичко наоколо,
по-красива от всичко, което съм виждал. ...

Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали ...

Слепите
Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце. ...

Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш. ...

На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа! ...

Стефан Бонев
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...

Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.
И рисувам по побелелите стъкла, ...

И всичко продължава униформено
Защото онези момчета,
се изрепчиха на униформите,
обърнаха се и ги изпсуваха.
Светофарите засветиха само червено. ...

В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...

Не ме обичай,
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай, ...

Вечерта,при момчетата
Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха. ...

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите г ...

Във дните есенни със розовите облаци на нашите мечти
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти, ...

>
>
>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къ ...

Аз
Животът е една игра. Всеки от нас започва от старта и със зъби и нокти се бори да играе правилно, за да победи. Но кое е правилното, когато няма правила? Единственото сигурно е , че това съм аз, тук и сега. Аз съм играч, също както и ти.
За да победя, трябва да се съюзя със самата себе си - най-д ...

Не бягай от злото
Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал. ...

Докосвам... Мисля за времето,
когато от всичко ще остане Прахът...
Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,
а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.
Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове. ...

Последното здрасти
Слънцето скоро ще млъкне.
Бяла Луна ще го замени.
Всички животи са без значение-
светът е едно общежитие. ...

Светец в инвалидна количка
"Гледай пич,
няма смисъл да мислиш.
Всичко е мръснишки просто -
или лягаш отчаян да мреш, ...

Тъпчем земята на Хората
Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна. ...

ИДЕЯ–ФИКС
Следователят Минев тържествуваше. Основната му жизнена цел за последните две години беше постигната. Неговият стар познайник и съсед от махалата Пешо Гавраилов най-после се озова зад решетките.
След като приключи с ...

Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат. ...

Стоя пред затворена врата и мечтая да надникна зад нея. Светлинката, която блещука през процепите, ме примамва. Казаха ми, че не съм готова да вляза там, но аз реших, че знам много повече от всички тях. Сбогом, детство! Затворих очи и влязох. Усетих как чужди ръце ме докосват, чужди устни ме целуват ...

Разнася се навън
коледен звън,
кристалните снежинки
танцуват като балеринки.
Седят на топло децата, ...

Твоята невинност ме плени внезапно.
Как в плен съм аз на твоите очи красиви !
Пак храня аз надежди празни,
страдам и усещам, че живeя.
Ти за мен си най-прекрасна, ...

Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зав ...

Да живееш в С.
С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен. ...

По-красива беше ти от небесата
и по-ярка от звездата,
но и името ти беше хубаво,
София беше то,
и всички го зовяха ...

Обичах живота груб, жесток, коварен
и мръсен изпълнен с злоба
отива си живота ми печален
бавно аз пълзя си към гроба.
Разяжда гърдите ми кървава рана ...

Любовта е несигурна, тайна,
разрушителна, унищожаваща,
самотна, тъжна, подтисната,
мъчителна, жестока, единствена,
обезсърчена, ужасна, напрегната, ...

Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло ...

МОЛЯ ТЕ
Нека бъдем заедно
за една последна нощ
аз и ти
няма да го забравя ...

Понякога нищо не стига
и всичко навява тъга…
Живот- жив организъм
не стигат, слънце, хляб и вода…
Понякога всичко не стига, ...

Подаде ми ръка, сега,
ще ти протегна своята
не я отблъсквай,
просто я вземи,
когато двама ...

Такава обич, толкова красива,
две малки нежнички ръце ,
обгръщат те и дават тази сила,
която те понася на криле…
Такава обич, толкова красива, ...