- Ако можех да събирам мигове.
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове ...

А някой би си помислил,
че въздухът заченат е
в другите длани;
времето
все по-бързо тече- ...

Самотата е отмора, не ми е тъжно, не и не. Имам време, имам много, така ми е съвсем добре. Не ми е топло, а самотно и не искам климатик, тъй отдавна бях животно, а сега съм невротик. Нямам спомен, трих грижливо, но отново ме заливат мигновени настроения и объркани решения. Не ми е тъжно, не и не, не ...

Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...

Навътре в сушата, далече от градчето
размахваше във утринта криле.
Блестеше сянката му над градчето,
усущаше се полъх на море.
Над моето градче - частица от морето ...

Обичаш да казват "Обичам те",
обичаш и други неща, но мразиш
когато те оставят за дълго сама.
Обичаш много да си играеш
с наивните мъжки сърца, но някой ден ...

До вчера тук в този ресторант бяхме заедно, докосваше косата ми, гледаше очите ми, целуваше устните ми! Усещах пулса на сърцето ти, тръпката с която очакваше приятния звук на китарата, звукът от докосването на кристалните чаши, мигът, в който ме целуваше и казваше "Обичам те"...
Днес пак седя тук, н ...

Най-патриотичният символ на България е нейното знаме. И няма нищо по-българско от знамето! И цветовете са толкова добре съчетани, че разказват за славното ни минало, определят енергичното ни настояще и чертаят велико бъдеще! Белият цвят символизира мира, зеленият-плодородието на българските земи, а ...

Ако имаш очи
и във тях светлина,
ако имаш сърце
и във него любов,
ако имаш и дом, ...

Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до т ...

Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...

Мислех ли, мислех аз пред дъската...
Времето бавно стрелките въртеше...
Тъжно се вглеждаше в мен госпожата,
а пък класът ми седеше и спеше.
Моите тикове нервно потръпваха, ...

Искам да бъда картинка от дъвка,
ще ми се даже станиол от бонбон...
Или пък бял етикет за тетрадка...
Даже и номер на касов талон!
Искам да бъда лъжичка за захар ...

И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...

Л ипсваш ми когато си далече
И скам да те имам всеки миг
П адне ли ноща в плен обречен
С е явяваш,но не стигам твоя лик
В инаги красива и недостижима ...

Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна, ...

Малки капки течност падат
с излишна някак красота
и най-самотното кълбо съставят
на пода от чиста тъга.
Малки капки сърцето ми тровят ...

Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло ...

Ябълкови бузи,
заешка муцунка,
панталон изхлузен,
ризата навънка.
Но до тука спрял е ...

Щом не мога да те имам,
ще те скрия от света!
Щом аз давам,но не взимам,
ще заключа любовта!
И когато осъзнаеш, ...

Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.
И руква порой от сълзи. ...

Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...
Вън вървят безлични хора, ...

Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...

Аз сънувам пеперуди
Влез в съня ми, тихо стъпвай
върху паяжини ужас.
Нека утро не настъпва
щом в ума ми ще нощуваш. ...

Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...

Сърцето ми се сковава
от страх,
всеки път когато помисля,
че си отиваш...
Недей! ...

О, Бътерфлай!
Така си нежна.
Страхувам се да те докосна.
Белотата на млечната ти кожа
ме опива. ...

В празното пространство ще надзърна
там, където беше ти - засмяна.
Тихо песни за любов предеше,
чакаше да бъдем двама.
Мисълта ми все към теб летеше... ...

Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!). ...

Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...

Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...

Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...

Притчи 27:7
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...

2-ри юни.Празник ли?
Празник, но май само на думи – а вече дори не и на думи. Забравили сме личността, т.е. една от личностите, на които дължим сегашното си свободно съществуване. Представяте ли си колко останах разочарован ...

Миговете с теб ще останат вечни,
но само в болното объркано съзнание,
реално те са само спомени далечни
пазя ги умело без твое знание.
Откраднах ги, цената бе висока. ...

От болка не мога да пиша,
нещо в мен се пречупи спонтанно,
дали остана душа, за да диша,
ти ме убиваш жестоко и бавно.
Така съкрушена съм в капана ...

Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...

Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...

За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво ...