Да обичаш Богиня...
От Оня ден, от всичките най-първи,
аз първият въпрос запомнил съм...
Ти устните ми плахо щом потърси
изстена: „А не е ли само сън?...” ...
Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс, ...
Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя. ...
Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания. ...
Открий звездите в моите очи!
Когато плачат - колко са красиви!
Ела и погледни ги! Не личи...
а в тях душата иска да сме живи.
И живи сме. От корен та до връх. ...
Каква Жена е са̀мо! Укротителка.
От бродна птица - къщно пиле стори.
Напра̀ви ме памучен. И живителен.
Прозрачен. Лек. Смирен. Любовен...
И нека да си кажат жлъчно хората, ...
На Ивайло Терзийски
А беше кратка срещата с поета.
Лежаха между нас поля от думи.
В духовната безмилостна несрета
лъч милостив проблесна помежду ни. ...
Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...
По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...
Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...
За тази любов не се говори,
не се доказва и не се спори ...
Тази любов е завинаги в душата,
искрена, чиста и безкрайно свята.
За майчина любов не стигат думи, ...
Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...
Различна съм вече... Дали възрастта е причината,
или е от времето, с пътеки лицето белязало.
А, може би, опит житейски, натрупан с годините,
променя полека душата човешка и тялото.
Днес сякаш съм друга... Бодлите не мога да скривам. ...
Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...